В зоопарка беше страхотно, разбира се, нищо, че в останалата част от света положението беше от лошо по-лошо. Последното развитие ли? Ами огромните стада от крави в Аржентина мряха като мухи от нов вариант на старата болест, позната като син език. Впоследствие беше потвърдено, че епидемията е избухнала заради изкуствено създаден щам на причинителя, разработен като биологично оръжие. Не беше ясно чие дело е. Може би на Венецуела или на Колумбия, както смятаха някои хора в агенцията, защото Аржентина се беше намесила активно в международните усилия да се прекратят стълкновенията между армиите на другите две страни. (Усилията й не се бяха увенчали с особен успех, затова пък й спечелиха трайната омраза на Колумбия и Венецуела.) В останалата част от света цареше обичайният хаос. В Ирак всяка нощ взривяваха коли и обезглавяваха хора, което идваше да покаже, че двата вида иракски мюсюлмани за пореден път са решили да докажат, че има само една истинска ислямска вяра, като за целта се избиват едни други. В Африка броят на официално обявените войни беше нараснал на четиринайсет, без да се смятат няколкото десетки междуплеменни конфликта. В Азия севернокорейците на Любимия водач издаваха комюнике след комюнике, обвинявайки повечето от другите държави по света, че разпространяват лъжи за тях.
Но в Пасадена хората живееха в мир, а малката Таши Субраманиан беше радост за родителите си. Кое друго дете така упорито правеше опити да се обръща в люлката си на толкова крехка възраст? И пак на такава крехка възраст спеше непробудно през половината нощ, е, повечето нощи… добре де, понякога. Наташа Субраманиан несъмнено щеше да е изключително умна, по този въпрос Мира и Ранджит бяха единодушни, нищо, че Джингтинг Жиан, педиатърът, към когото ги бяха насочили от агенцията, се кълнеше, че няма начин да разбереш заложбите на едно бебе, докато не стане поне на четири-пет месеца.
Макар и очевидно да му липсваха нужните познания в тази конкретна област, д-р Жиан беше добър педиатър, особено що се отнасяше до бебешкия плач. Според него някои видове плач означавали, че родителите трябва да реагират моментално; на други не трябвало да обръщат внимание, а просто да оставят Таши да се наплаче. Д-р Жиан дори им предостави записи на различни видове плач, за да се ориентират по-лесно. Изобщо, съветниците от агенцията бяха направили много за Мира и Ранджит. Те им бяха намерили хубавия малък апартамент в кооперация с вътрешен двор — четири стаи, пералня плюс сушилня, лесен достъп до басейна на приземния етаж, озеленен балкон с изглед към ширналия се в ниското Лос Анджелис и може би най-важното в тези неспокойни времена — денонощна охрана, която проверяваше и записваше всички на влизане и на излизане от сградата. Съветниците от агенцията не бяха спрели дотук — помогнали им бяха да изберат най-доброто ателие за химическо чистене, най-добрите ресторанти за доставка на пици по домовете, най-добрите банки и най-добрите агенции за коли под наем (докато не решат да си купят свой автомобил, което те още не бяха решили.)
Дори бяха представили на Мира списък с три агенции за домашни помощници, но тя реши да отхвърли това предложение.
— Апартаментът не е толкова голям — каза тя на Ранджит. — Домакинската работа не е много. Прахосмукачка, готвене, пране, миене, нищо работа.
Ранджит определено беше съгласен.
— Сигурен съм, че ще можеш да се справиш — отбеляза той и си спечели един не особено топъл поглед.
— Сигурна съм, че ние ще можем да се справим — поправи го Мира. — Да видим. По-добре аз да се заема с готвенето, защото по ме бива по тази част, а за теб остава разчистването след това, какво ще кажеш? Добре. Прането… знаеш как се пускат пералнята и сушилнята, нали? Пък и в инструкциите всичко е описано съвсем ясно. Грижите около бебето — когато си у дома, можем да се редуваме. Когато си на работа, ще се оправям сама.
И така, точка по точка, те прехвърлиха списъка с домакински задължения, от сменянето на изгорелите електрически крушки и рулата тоалетна хартия до плащането на сметките. Не беше проблем. Никой от двамата не искаше другият да губи излишно време с подобни неща, вместо да го прекарат заедно, защото обичаха да си правят компания във всеки един смисъл на думата и не искаха да се лишават от това удоволствие.
В същия този момент армадата на едно-точка-петиците пътуваше с максималната си скорост от 0.94с, тоест 282 000 километра в секунда. По времевата скала на повечето извънземни създания корабите им щяха да достигнат целта си адски скоро. Разбира се, никое човешко същество не подозираше за това, така че всичките девет милиарда си живееха живота постарому.