Но пък едно-точка-петиците нямаха нужда от много време. Веднага щом и от последния кораб докладваха, че всичко, което може да се изключи, вече е изключено, едно-точка-петиците започнаха да се измъкват от защитните си брони и животоподдържащи системи. А после започна най-дивата оргия, която едно-точка-петиците можеха да си представят.
И продължи приблизително час.
После бледата органична част на едно-точка-петиците побърза да намъкне отново бронята си. На всеки кораб техническите екипи се втурнаха да включат всичко, което бяха изключили, и оргията приключи.
Защо направиха това едно-точка-петиците?
По причина, която повечето човешки същества биха разбрали без никакви затруднения. Едно-точка-петиците, било в броня, било разсъблечени до жалките си органични тела, изобщо не приличаха на хората, но имаха някои общи характеристики с тях. Никоя едно-точка-петица не би искала да умре, без да остави след себе си наследник. Мисията, която им предстоеше, беше свързана с голямата вероятност някои или всички те да умрат. Затова в резултат на груповото съешаване много — или всички, ако имаха късмет — женски членове на екипажите щяха да забременеят. Петнайсетте земни години, които оставаха до сблъсъка, бяха минималният период, в който да родят малките си, да ги предадат на отглеждащите машини и там те да отраснат и съзреят до етапа на пубертет.
Спокойни по този въпрос, техните родители можеха с чиста съвест да се хвърлят в атаката.
Разбира се, никое човешко същество не знаеше за това, така че всичките девет милиарда си живееха живота както обикновено, без да подозират, че от този миг нататък собствените им новородени могат да се надяват само на първите искри на сексуална зрелост, преди да бъдат изтрити от лицето на земята.
29.
Първи надежди
Случи се така, че Ранджит не започна следващия си курс с хипотезата на Голдбах. Мира му беше предложила нещо друго, а той се беше научил да се вслушва в думите й.
Началото на първата си лекция посвети на процедурни въпроси — как и кога ще се оценяват знанията, кои дни ще губят заради негови ангажименти от по-висш порядък, опита се и да опознае в някаква степен студентите си. След това попита:
— Как бихте дефинирали що е просто число?
Почти всички вдигнаха ръка. Неколцина от студентите дори не изчакаха да ги посочи, а отговориха направо — число, което не се дели без остатък, а само на себе си и на едно.
Началото беше обещаващо.
— Добре — каза Ранджит. — Значи две е просто число и три е просто число, но четири се дели не само на себе си и на едно, а и на две. Следователно четири не е просто число. Следващ въпрос. Как генерираме прости числа?
Настана раздвижване в стаята, но никой не бързаше да вдигне ръка.
— Това е труден въпрос, нали? Има няколко метода, но повечето изискват Мощни компютри. Все пак има един метод, който изисква само мисъл и нещо за писане, но пък гарантира определянето на всяко просто число, без значение колко голямо е то. Този метод се нарича решетото на Ератостен. Всеки може да използва решетото, стига да разполага с достатъчно време.
Обърна се и записа на дъската числата от едно до двадесет. Докато пишеше, каза:
— Има кратко стихче, което помага да го запомним.
— Ето как действа — продължи той. — Разгледайте тази редица от числа. Без единицата — сред специалистите по теория на числата има нещо като джентълменско споразумение, което гласи, че на единицата мястото не й е там и тя не се смята за просто число, защото повечето теореми в теорията на числата отиват по дяволите, ако се опитат да включат и нея. Значи първото число в редицата е две. Сега трябва да зачеркнем всички четни числа, тоест всички след двойката, които се делят на две — четири, шест, осем и така нататък. — Ранджит ги зачеркна. — Сега най-малкото число, което ни остава след двойката и единицата, която се преструваме, че не съществува, е три, затова зачеркваме девет и всички други, които са кратни на три. Така, остават ни две, три, пет, седем, единайсет и така нататък. Ето ви списък на първите прости числа. В случая се ограничихме с числата до двайсет, но решетото работи с всякакъв брой числа. Ако напишете първите деветдесет хиляди числа — тоест от едно до деветдесет хиляди, — последното незадраскано число в редицата би било хилядното просто число, а преди него ще сте записали и всички по-малки от него прости числа. Така — Ранджит погледна към стенния часовник, както го бяха правили и неговите преподаватели преди години, — понеже занятията ни траят по три часа, сега ще направим десетминутна почивка. Раздвижете се, идете до тоалетната, поговорете със съседите си, правете каквото искате, но в и половина ви искам по местата, защото тогава започваме сериозната работа.