Любомир Николов
Последната врата
Увод
— Елф!
Тази дума те кара да подскочиш като ужилен. Елф ли? Кой говори за елфи?
Изтръгваш се от унеса, подаваш глава през прозореца на работилницата и се вслушваш в далечния глас, който долита откъм центъра на градчето.
— Да, точно така, прекрасни дами и благородни господа от достойния град Фелсбург. Добре чухте, става дума за истински елф! В нашата менажерия ще видите по един екземпляр от трите Вълшебни народа — джудже, елф и трол. А за да бъде пълна картината, към тях сме прибавили екземпляр от зловредното племе на таласъмите, които напоследък се срещат все по-рядко. Побързайте! Побързайте! Само две представления — днес и утре вечер!
Сядаш на ниското столче, оставяш върху тезгяха недовършената обувка и се оглеждаш. Обущарската работилница е тясна и схлупена. Задушният въздух мирише на гьон и лепило. Скучно е, ужасно скучно. Отдавна си се примирил с невзрачния живот на чирак-обущар в едно малко градче, но мечтите за вълшебства те навестяват всеки ден. Изчел си десетки старинни книги за някогашния живот на Вълшебните народи. И ето че днес ще имаш възможност да видиш със собствените си очи елф, джудже и трол.
Никога не си се надявал на такова щастие. Мълвата разказва, че преди около петдесет години всички Вълшебни народи са изчезнали от света. Къде са отишли — това никой не знае. Само малобройни техни представители все още бродят из горите и планините, преследвани и избивани от злобни и алчни хора.
Внезапно вратата скръцва и грубият глас на майстора прогонва мислите ти.
— Хей, момче, недей да дремеш! Работа те чака!
Веднага грабваш обувката и се захващаш да я довършиш, но днес работата не ти спори. Мисълта ти непрестанно се отплесва към цирка. Питаш се как ли изглежда елфът… дали тролът е толкова страшен, колкото разказват хората… наистина ли джуджетата са майстори на ковашкото изкуство…
Следобедът минава нетърпимо бавно, ала най-сетне идва вечерта. Бързо навличаш единствения си чифт нови дрехи и хукваш към покрайнините на Фелсбург, където е разпънат шатърът на цирка.
Очаква те първото вечерно представление.
Мини на 1.
Епизоди
1
Високият брезентов шатър се издига в подножието на стръмния планински склон. Тичаш натам с всичка сила, стискайки здраво в юмрук цялото си богатство — един меден грош. Но още преди да си наближил поляната, чуваш жален глас:
— Милост, млади господине! Подарете нещо на един сляп нещастник!
Стреснато поглеждаш настрани. Край пътеката седи дрипав слепец с празна паничка в ръката. Сърцето ти се свива от тъжната гледка. Почти си готов да пуснеш гроша в паничката на просяка… но това би означавало да се лишиш от представлението, за което си мечтал цял ден. Как ще постъпиш?
Ще запазиш гроша за вход в цирка — мини на 43.
Ще го дадеш на просяка — продължи на 87.
2
— Не желая да слушам подобни думи! — твърдо казваш ти и въпреки тъмнината с крайчеца на окото си забелязваш одобрителната усмивка на елфа. — Ние не сме като Тибур! Да вървим!
С бърза крачка се отдалечавате от прокълнатото място и когато излизате от сянката на Химур-Ган, здрачът наоколо сякаш просветлява. Неволно въздъхваш от облекчение. Звездната светлина в нощното небе ти се струва чиста като планинска вода.
Половин час по-късно вече сте на прохода и идва времето да решиш накъде ще поведеш своя отряд.
По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172.
По пътя на североизток, към гората Елоида — прехвърли се на 237.
По пътя на юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143.
3
Продължаваш да лежиш в сянката на дърветата, но внезапно се случва нещо удивително. Тибур се изправя и погледът му безпогрешно налучква скривалището ти, сякаш предварително е знаел къде да те търси.
Странно, в този миг не изпитваш нито капчица страх. Просто се изправяш и решително пристъпваш срещу ловеца на тролове.
Мини на 59.
4
Макар и малко неохотно, захвърляш арбалета в близката пропаст, после се връщаш да седнеш до елфа.
Мини на 116.
5
Решително натискаш плочата и усещаш как камъкът под дланта ти започва да трепери. Раздава се глухо скърцане… и внезапно стената пред теб се разтваря. От нея изскача грамаден каменен чук, който лети право към главата ти. Искаш да отскочиш, но вцепенените от ужас крака не се подчиняват.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.