— Разбрах и толкоз! Не можете ли просто да ми повярвате? Да си вървим, няма какво повече да търсим тук.
Ако повярваш на Арнир, мини на 268.
Ако настоиш за обяснения, прехвърли се на 277.
106
Без колебание повеждаш своя малък отряд навън от горичката. Ала когато изскачате от закрилата на дърветата, на пътя ви се изпречва група въоръжени мъже — потерята е била разделена на няколко отряда!
Опитвате да си пробиете път със сила, но схватката е неравна. А още по-неравна става, след като нови противници дотичват през горичката и Тибур успява да повали трола с въжена примка около глезените. Колкото до тебе… минута по-късно губиш съзнание от тежък удар по главата.
Мини на 25.
107
В полето от другата страна на пътя намирате малка горичка и се укривате в нея.
— Чакайте ме тук — заръчва Гилмориен. — Ще се опитам да узная нещо повече.
И той изчезва безшумно между дърветата.
Няколко часа почивате в укритието си. Около пладне вече започваш да се тревожиш, когато внезапно Гилмориен изниква на две крачки от тебе.
— Трудно беше — въздъхва елфът. — Тукашните обитатели са настроени враждебно и цялата гора е под наблюдение. Все пак успях да поговоря с един от стражите. Той казва, че в Елоида наистина има врата, но магическите й сили отдавна са престанали да действат. Боя се, че онова, което търсим, не е тук.
— Ами ако лъже? — обажда се Шургуп.
— Елфите не лъжат — твърдо отговаря Гилмориен. — Могат да премълчат истината, но никога не я изкривяват.
Разбираш, че Гилмориен е прав. Не ви остава нищо друго, освен да тръгнете обратно към Химур-Ган.
Мини на 191.
108
Джуджето се усмихва и бавно приглажда дългата си брада.
— Личи си, че знаеш на кого можеш да разчиташ в този отряд! Какво ли щяха да правят, ако ни нямаше нас двамата?… Е, добре де, стига приказки. Да тръгваме!
Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш джуджето към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на Арнир знак да спре.
Прехвърли се на 129.
109
Решението ти е твърдо. Бързо изтичваш напред, заобикаляш шатъра и пролазваш под брезента. Но дали ще успееш да го сториш незабелязано?
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — попадаш на 128.
От 7 до 12 — премини на 163.
110
Слънцето вече се спуска над планинските склонове, когато отпочинали и бодри вие се отправяте към прохода. Но само след няколко минути Гилмориен рязко спира и посочва надясно.
— Гледайте!
По отсрещния склон бавно крачи прегърбена човешка фигура. Вглеждаш се по-внимателно и въпреки разстоянието разпознаваш Тибур.
— Накъде ли е тръгнал? — промърморва Арнир. — Това не е пътят към прохода.
— Не знам, но усещам, че става нещо лошо — отвръща елфът. — Този човек вече е белязан с печата на злото.
Джуджето го поглежда втренчено, после кимва.
— Вярвам ти. Добре, нека го проследим тогава. Така ще знаем какво е замислил.
Ако подкрепиш идеята на Арнир, мини на 21.
Ако не желаеш да проследите Тибур, прехвърли се на 134.
111
На половината път до руините охраната ви оставя сами. Продължавате напред сред зловеща тишина. Внезапно точно хвърлено копие изсвистява през мрака и се забива в калната земя само на педя от краката ти.
— Стойте! — отеква заплашителен вик. — Само още една крачка и сте мъртви!
Шургуп надува гърди и се изпъва в цял ръст.
— Кой смее да заплашва Шургуп-аг-Гахат, в чиито жили тече кралска кръв?
— Не ме интересува твоята кръв! — долита отговор от развалините. — Аз съм Зихак, старейшина на това племе и първата ми грижа е да опазя своя народ. Ако си истински таласъм, ела и ни помогни в тежък час! Защото елфите са решили да ни изтребят до крак и да превърнат цялото блато в свое владение.
— Умници! — подигравателно се изхилва Шургуп. — И кой ви го каза, тикви зелени! Не е ли човек с кожени дрехи и железни гривни на китките? Откога таласъмите взеха да се водят по човешки приказки? Знайте, безмозъчни твари, че онзи е под закрилата на древната сила, с която винаги сме избягвали да си имаме работа. Преди да дойде при вас, тъпаци с тъпаци, вече е бил при елфите и им е наговорил точно същото! Добре се наредихте, а? Сега наистина ще ви изколят и така ви се пада! Не ни стигат другите беди, ами сега и война сте решили да ни навлечете.
Гласът отсреща дълго мълчи. Когато най-сетне се обажда, усещаш в него колебание и неувереност.