Мини на 182.
131
Поклащаш глава. Елфът е прав — досега в нито една легенда не си чул добра дума за таласъмите. Нека си седи в клетката!
С едно дръпване тролът разкъсва брезентовата стена и посочва навън.
— Да бягаме!
Втурваш се през широкия отвор. След теб тичат елфът и джуджето. За миг спираш и се питаш къде да търсиш убежище. Но отговорът е ясен — трябва да избягате в планината. Тъкмо се каниш да споделиш това с останалите, когато насреща ти изскача Тибур с арбалет в ръка. Преди да разбереш какво става, вече рухваш със стрела в гърдите.
Приключението ти завършва дотук.
132
Сбогуваш се с приятелите си и бавно тръгваш надолу по склона. Когато след минута извръщаш глава, виждаш как те се отдалечават и един по един изчезват в близката горичка.
Въздъхваш и продължаваш надолу. Вече започваш да се тревожиш от мисълта какво ли те чака в градчето.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 84.
От 7 до 12 — продължи на 61.
133
— Чакай ме тук — прошепваш ти. — Не се намесвай в никакъв случай, освен ако усетиш, че съм в опасност.
Таласъмът кимва и се прилепва до стената край светещия прозорец. В тъмнината фигурата му почти не се забелязва.
Вече се готвиш да продължиш напред, когато забелязваш как нещо дребно и космато се втурва от мрака към Шургуп. За момент те обзема страх, после се усмихваш. Маймуната! Тия двамата май наистина са неразделни. Е, какво пък, нека да са заедно. Само да не вдигат шум докато си вътре.
Отправяш се към вратата и решително влизаш в хана.
Мини на 141.
134
Пътят се оказва по-дълъг, отколкото си предполагал и когато излизате на прохода, нощта вече отдавна е настъпила. В небето над главите ви блестят хиляди звезди. Хладният вятър се спуска от шеметните висини на Химур-Ган.
Внезапно по планинските склонове се търкулва като гръмотевица ехото на чудовищен глас:
— ТВОЙ СЪМ… ТВОЙ… ТВОЙ… твой… твой… вой… ой… ой…
Арнир подскача и застива на място. Гилмориен запушва ушите си с длани. Шургуп се свива и прегръща маймуната. Няколко секунди стоите неподвижно, после джуджето прошепва:
— Какво беше това?
— Беше гласът на Тибур — тихо казва Гилмориен. — Намерил е онова, което търсеше и сега тия места не са добри за нас. Да се махаме час по-скоро!
Ти си на същото мнение. Накъде ще поведеш групата?
По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172.
По пътя на североизток, към гората Елоида — прехвърли се на 237.
По пътя на юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143.
135
В крайна сметка страхът побеждава. Обръщаш гръб на цирка и тръгваш към градчето.
Ако днес е първата вечер, мини на 19.
Ако е втората вечер, мини на 118.
136
Минавал ли си вече нагоре по стълбата?
Да — продължи на 148.
Не — прехвърли се на 156.
137
Вождът сърдито поклаща глава.
— Укриваш нещо важно от мен и би трябвало да възнаградя мълчанието ти със смърт. Но не искам да осквернявам гората с кръвта ви. Напуснете Елоида незабавно и вече никога не се завръщайте тук!
— Почакай, братко — намесва се Гилмориен. — Има и още нещо…
Вождът поклаща глава.
— Ако е било важно, трябваше да го кажете най-напред. Ако не е важно, защо да хабим думите? Казах вече. Вървете си и не се завръщайте!
Единият край на обръча се разтваря. Лъковете на елфите отново са насочени към вас и ти разбираш, че всякакви увещания са излишни. Въздъхваш и бавно тръгваш към покрайнините на гората.
Мини на 107.
138
Един час по-късно твоят малък отряд стои пред висока каменна арка насред блатата. Старият елф я посочва и се усмихва.
— Това е Устуримската врата. Не е онази, която търсите, инак отдавна да сме я отворили. Но все пак благодаря на съдбата, че ви доведе. Без вас двете ни племена щяха да се изтребят до крак, а мрачната сила щеше да се смее в онова зловещо капище под Химур-Ган. Вървете сега и дано да успеете в своето търсене.
Съпроводени от същата група елфи, вие тръгвате обратно към мястото, където сте заловени. Когато го достигате, водачът на патрула махва с ръка.
— Тук се разделяме с вас. Простете ни, ако сме били несправедливи. Във времена като днешните трудно се различава враг от приятел.