Выбрать главу

Мини на 178.

196

Свадливият тон на старото джудже те е подразнил, но ти се покланяш и отговаряш учтиво:

— Говори се, че джуджетата били избухливи. Чувал съм обаче и за великите достойнства, с които са надарени: мъдрост, любезност, великодушие и гостоприемство. Затова се осмелявам да вярвам, че една смирена молба ще бъде посрещната доброжелателно.

Старото джудже те гледа със зяпнала уста.

— Какво рече?

— Разбирам, достопочтени, че си загрижен за своя народ — продължаваш ти със същия благ тон. — Понякога си длъжен да криеш истината въпреки дълбоката си честност. Но нещо ми подсказва, че под Уруг-Ган има една от магическите врати. Позволи да я видим. Заклевам се, че след това веднага ще си тръгнем и никому няма да разкрием тайната.

Джуджето изведнъж се усмихва.

— Ах, човешко сладкодумие… Добре, тъй да бъде. Прав си, тук вътре има врата, но не е позволено да я видят чужди очи. Нека влезе твоят спътник. Той ще ти потвърди, че вратата не е онази, която търсите. А сега върви да изчакаш долу.

Мини на 105.

197

Въоръжен ли е елфът?

Да — мини на 272.

Не — продължи на 264.

198

Затаяваш дъх и натискаш плочата. Иззад парапета се раздава глухо скърцане. Изправяш се и пред очите ти се разкрива поразителна гледка. От дъното на пропастта една след друга започват да се издигат огромни каменни колони с разширени плоски върхове. Когато достигат нивото на площадката, те се съединяват като мост, водещ към една широка пещера в отсрещната скална стена.

— Чудесно! — провиква се джуджето. — Ето че открихме изхода. Следвайте ме!

— Почакай! — спира го таласъмът. — Не искам да те обидя, но мисля, че съм по-лек от тебе. А тия стари камънаци ми се струват нестабилни. Нека да мина пръв.

— Глупости! — възразява джуджето. — Моят народ умее да строи. Ако искаш, мога и танц да ти изиграя на средата на моста!

Таласъмът е готов да замълчи. Ако се намесиш и кажеш, че според теб той има право, мини на 208.

Ако оставиш джуджето да води групата, мини на 221.

199

За щастие не сте загубили много време и скоро се озовавате отново на Големия кръстопът. Накъде ще тръгнете?

На юг, към Стария разклон — мини на 222.

На изток, към Устуримските блата — продължи на 201.

На север, към Химурганския проход — попадаш на 242.

200

Провери шанса си, като посочиш едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 3 — мини на 106.

От 4 до 9 — попадаш на 252.

От 10 до 12 — прехвърли се на 66.

201

През целия ден почивате в горичката, като се редувате да стоите на стража, но до вечерта всичко минава без произшествия. Когато над равнината се спуска здрач, ти повеждаш отряда на изток. Скоро изгрява луната и в нейните бледи лъчи пътят се простира напред като безкрайна сива лента. По някое време забелязваш отляво разклонението за Фелсбург. Трудно ти е да повярваш, че съвсем неотдавна си бил там — един обикновен чирак в обущарска работилница.

Малко преди полунощ пред вас проблясват водите на Устуримските блата. В далечината на изток лунното сияние огрява мрачните силуети на древни развалини.

Наближили сте блатата откъм западния им край. Ако решиш да навлезеш навътре от тази страна, мини на 229.

Ако искаш да заобиколиш и да навлезеш от източната страна, продължи на 216.

202

Кимваш на трола и той бързо разбива клетката, без да слуша възмутените протести на елфа. Таласъмът пъргаво изскача навън, следван от маймуната. Но веднага след това двамата изчезват безследно в нощния мрак.

Усмихваш се криво и свиваш рамене. Глупаво би било да очакваш благодарност от таласъм.

В това време тролът с едно дръпване разкъсва брезентовата стена и посочва навън.

— Да бягаме!

Съветът е напълно разумен и ти се каниш да го последваш, когато изведнъж джуджето те дръпва за дрехата.

— Почакай малко. Трябва да вземем нещо.

Нетърпеливо тропваш с крак. Всяка секунда е скъпа. А джуджетата са известни със своята склонност да философстват. Ако кажеш на джуджето да отложи идеите си за по-късно, мини на 173.

Ако все пак го изслушаш, мини на 183.

203

Пристъпваш напред, после спираш и оглеждаш неуверено празните си ръце.