Тимъти Зан
Последната заповед
ГЛАВА 1
Имперският звезден разрушител „Химера“ се носеше устремено през чернотата на дълбокия космос, насочил могъщата си стреловидна форма към бледата звезда на отдалечената на три хиляди светлинни години система. Беше готов за война.
— Всички системи са в изправност, адмирале — докладва свързочникът от мястото си вляво от мостика. — Последната проверка на бойната група започна.
— Много добре, лейтенант — кимна върховният адмирал Траун. — Уведомете ме веднага щом приключи. Капитан Пелаеон?
— Слушам, сър — обади се Пелаеон и предпазливо плъзна поглед по лицето на адмирала.
Търсеше някаква следа от напрежението, което Траун би трябвало да изпитва. Той самият беше доста нервен. Все пак тази операция не беше пореден тактически удар срещу бунтовниците, малък набег за снабдяване с провизии, нито дори внимателно подготвена, но ясно разбираема светкавична атака срещу незначителна планетарна база. След почти месец трескава подготовка започваше сразяващата кампания на Траун за окончателния триумф на Империята. Но и да изпитваше някакво напрежение, върховният адмирал успешно го криеше дълбоко в себе си.
— Започнете отброяването — заповяда той спокойно.
— Тъй вярно, сър — Пелаеон се обърна към холоямката на мостика на „Химера“. Холосите бяха с размер една четвърт от реалното изображение. — Господа, ето времето за започване. „Войнствен“: три минути.
— Прието, „Химера“ — кимна капитан Абан. Уставната му военна стойка не прикриваше нетърпението да се впусне в битка с бунтовниците. — Успешен лов.
Холограмата потрепери и изчезна. „Войнствен“ беше спуснал защитните си полета, които прекъсваха дългообхватните честоти за връзка. Пелаеон се обърна към следващата фигура:
— „Безмилостен“: четири минути и петдесет секунди.
— Прието! — отвърна капитан Дория, обхвана с дясната си ръка левия юмрук в древен миршафски жест на победа и също изчезна.
Пелаеон погледна към електронния бележник и продължи:
— „Съдник“: шест минути.
— Готови сме, „Химера“ — отвърна капитан Брандей.
Гласът му звучеше нормално, но нещо в излъчването му не беше, както трябва…
Пелаеон го изгледа намръщено. Малката холограма не показваше образа отблизо, но въпреки това изражението на Брандей се четеше лесно — изражение на човек, който жадува за кръв.
— Това е война, капитан Брандей — обади се Траун и тихо се приближи до Пелаеон, — а не възможност за лично отмъщение.
— Разбирам задълженията си, адмирале — отвърна сковано Брандей.
Синьо-черните вежди на Траун литнаха нагоре:
— Наистина ли, капитане? Разбирате ли ги?
Пламъците на яростта в очите на Брандей бавно и неохотно угаснаха.
— Да, сър — измърмори той. — Задълженията ми са към Империята, към вас и към корабите и хората под мое командване.
— Много добре — кимна върховният адмирал. — Към живите, с други думи. А не към мъртвите.
Брандей все още се мръщеше, но покорно кимна.
— Тъй вярно, сър.
— Не го забравяйте, капитане — продължи Траун. — Късметът във войната е непостоянно нещо. Можете да бъдете сигурен, че бунтовниците ще си платят скъпо за унищожаването на „Решителен“ в битката при флотата „Катана“. Но отмъщението ще бъде в контекста на цялостната ни стратегия, а не акт на лична вендета — блестящите червени очи се присвиха: — Няма да допусна някой капитан от флотата под мое командване да извърши подобно нещо. Вярвам, че ме разбрахте добре.
Едно мускулче на бузата на капитана потрепери. Пелаеон никога не го беше смятал за гений, но очевидно Брандей беше достатъчно умен, за да долови заплахата.
— Напълно ви разбрах, адмирале.
— Добре — Траун задържа погледа си прикован в него още няколко секунди и кимна: — Разбрахте кога трябва да потеглите, нали?
— Тъй вярно, сър. „Съдник“ прекъсва връзката.
Траун се обърна към Пелаеон:
— Продължавайте, капитане — подкани той и се дръпна встрани.
— Слушам, сър — Пелаеон погледна към електронния си бележник. — „Немезида“…
С останалите свърши без инциденти. Когато и последната холограма изчезна, приключи и проверката на бойната група към „Химера“.
— Всичко върви по план — подхвърли Траун, когато Пелаеон се настани на командното кресло. — От „Буреносен ястреб“ докладваха, че първите товарни кораби са излетели навреме и нямат никакви проблеми с въжетата за буксир. А току-що засякохме спешно съобщение с молба за помощ от системата Андо.
„Войнствен“ и бойната му група действаха точно по програма.
— Получили ли са отговор, сър? — попита Пелаеон.