Лея сдържа дъха си и се присегна с джедайските си сетива. Не притежаваше чувствителната воинска интуиция на Бел Иблис, нито уменията на Люк в Силата, но също усещаше нещо в големия коридор…
— Мисля, че си прав — каза тя. — Уинтър, най-добре иди при Чен и се захващай за работа.
— Разбира се, ваше височество.
— Ще дойда с теб, Уинтър — обади се Бел Иблис. — Искам да видя какво става с плана „Звезден прах“.
Лея изключи предавателя и се облегна в креслото. Налегнаха я умора и обезсърчение. Използването на разкодирания от Чен шифър за идентифицирането на Делта изглеждаше толкова добра идея. Но до този момент всяка следа изчезваше пред очите им.
А времето бързо изтичаше. Дори ако успееха да запазят в тайна работата на Чен — а това далеч не беше сигурно, — напразните им усилия просто ги приближаваха към неизбежния миг, когато Делта щеше да забележи дейността им и да се спотаи. И така щеше да изчезне последната възможност да открият имперския агент.
Това щеше да бъде истинска катастрофа. Не само заради изтичането на информация — имперското разузнаване събираше данни още от създаването на Бунтовническия съюз и въпреки това те бяха успели да оцелеят. За Новата република много по-опасна беше атмосферата на подозрителност и взаимно недоверие, създавана от съществуването на Делта в двореца. Обвиненията на съветник Фейлия срещу адмирал Акбар вече бяха показали какво може да направи недоверието в крехката коалиция от различни раси, които изграждаха Новата република. А ако в управлението наистина имаше имперски агент…
Тримата кубазци в другия край на кътчето за разговори се изправиха, заобиколиха дървото хахала и дроида, който го почистваше, и изчезнаха в тълпата надолу по коридора. Изведнъж точно дроидът привлече вниманието на Лея. Тананикайки си тихо, той внимателно протегна пипало през клоните към няколко увехнали листа. Тя се беше сблъскала за кратко с имперски шпионски дроид на родната планета на ногрите Онор и този сблъсък вещаеше опасност за нея и геноцид за народа на ногрите. Ако Бел Иблис беше прав и източникът Делта беше обикновен дроид, а не предател…
Но това не й помагаше много. Империята нямаше как да вкара шпионски дроид в двореца без помощта на едно или повече тукашни създания. Охраната задължително проверяваше внимателно всеки дроид, който влизаше в двореца, независимо дали идваше за временно или за постоянно, а хората от службите за сигурност много добре знаеха какво да търсят. Ако дроидът имаше скрита шпионска програма, при проверката тя щеше да се покаже толкова ярко, като червения проблясък под прозрачната кора на дървото хахала…
Лея се намръщи. Мислите й внезапно загубиха стройната си последователност/На тънкото дръвче се появи още едно червено петно, разля се на вълни нагоре по ствола и накрая избледня в бледолилавия фон. Последваха още няколко проблясъка, които се догонваха като морски вълни. Всички бяха приблизително еднакви по размер и идваха от едно място в ствола. И съвпадаха във времето с тананикането на поддържащия дроид.
Сякаш изведнъж я обля студена вълна. Вече знаеше отговора на загадката. Бръкна в колана си с треперещи ръце и набра централния оператор.
— Говори съветник Органа Соло — представи се тя. — Свържете ме с полковника от службите за сигурност Бремен. Предайте му, че открих агент Делта.
Трябваше да стигнат дълбочина осем метра, за да я намерят — дълга, плоска, потъмняла от времето тръба, заровена в корените на дървото хахала. В единия й край влизаха стотици жички, а от другия стърчеше антена за пряко предаване. След това се наложи да почакат още един час, докато бъде изготвен предварителният доклад, за да убедят Бремен.
— Техниците твърдят, че никога не са виждали такова нещо — каза началникът на охраната на Лея, Бел Иблис и Мон Мотма, които бяха застанали до изкорененото дърво. — Но очевидно принципът на действие е много прост. Всеки натиск по ствола на дървото, включително трептенето от звуковите вълни, предизвиква химически промени във вътрешния слой на кората.
— И затова се променят цветовете, нали? — попита Мон Мотма.
— Точно така — кимна Бремен и потрепери. — Наистина, сега е ясно, че мигновената смяна на цветовете се дължи на биохимични процеси. Както и да е, свързаните със ствола жички реагират на промените в химичния състав и предават информацията на модула в корените. Модулът я приема във вид на химически реакции, превръща я в компресирани данни и от там — в човешка реч. Някакво друго устройство — вероятно по-дълбоко в корените — събира разговорите и кодира цялата информация за излъчване. И това е всичко.