— Някой е проникнал в крепостта — отвърна Карде и внимателно огледа двора. Като че ли нито един от останалите контрабандисти и помощниците им не гледаше към него. — Направи ми услуга и дръж под око обстановката тук.
— Разбира се. Трябва ли да обърна специално внимание на някого?
Карде погледна Фериер. Крадецът на кораби беше оставил Елор и сега вървеше към Парта и приятеля й от Хо Дин.
— Гледай Фериер да не се изгуби.
Централната част на базата беше разположена на три етажа под върха на разрушената крепост. В миналото тук вероятно са се помещавали кухните и сервизните помещения, а до тях имаше огромна зала с високи тавани, където са се организирали празненства. „Волният Карде“ бе кацнал в балната зала, която предлагаше две важни предимства — беше сравнително скрито място и даваше възможност за бързо измъкване при извънредни обстоятелства. Карде излезе пред високите врати и видя Фин Торв и още петима души от екипажа на „Звезден лед“ да го чакат с извадени бластери в ръка.
— Докладвайте! — заповяда той.
— Тук има някой — започна мрачно Торв. — Чин изведе ворнскърите да се поразходят около кораба и видял нещо да се движи в сенките около южната стена.
Южната стена беше най-близо до спуснатата стълбичка на „Волният Карде“.
— Имало ли е някой на борда в този момент?
— Лахтьн поправяше второто командно табло — отвърна Торв. — Авис му заповяда да остане на мостика и да стреля, ако някой се опита да се промъкне при него, преди ние да се качим. Чин събра хората от „Небесен път“ и започна да претърсва помещенията в южното крило. Данкин се зае със северното.
Карде кимна.
— В такъв случай за нас остава корабът. Вие — посочи той двама души от екипажа на „Звезден лед“ — останете тук и не пускайте никого. А ние тръгваме. Бавно и спокойно.
Отвориха вратата и предпазливо пристъпиха в помещението. Точно срещу тях се извисяваше кърмата на „Волният Карде“, на около сто и петдесет метра зад него през пролуките в стената на разрушената крепост проблясваше синьото хиджарнско небе.
— Само да беше малко по-светло — прошепна Торв.
— Тук изглежда лесно да се скриеш, но не е — увери го Карде и извади предавателя. — Данкин, Чин, тук е Карде. Докладвайте.
— Засега нищо в северното крило — обади се веднага Данкин. — Изпратих Корвис за няколко портативни сензорни радара, но още не се е върнал.
— И тук нищо, капитане — добави Чин.
— Добре — отвърна Карде. — Ние се приближаваме към кораба откъм дясната му страна и се насочваме към люка. Пригответе се да ни подкрепите, ако се наложи.
— Разбрано, капитане.
Карде закачи предавателя на колана. Пое си дълбоко дъх и тръгна напред.
Претърсиха кораба, балната зала и всички останали помещения наоколо. Не откриха нищо.
— Сигурно ми се е сторило — измърмори умърлушено Чин, когато всички претърсващи се събраха пред стълбичката на „Волният Карде“. — Съжалявам, капитане.
— Спокойно — кимна Карде и внимателно огледа балната зала. Въпреки че нищо не откриха, изпълваше го неприятно усещане. Сякаш някой го наблюдаваше и му се надсмиваше. — На всеки се случва. Но аз още не съм убеден, че си се заблудил. Торви, сигурен ли си, че с Лахтьн претърсихте целия кораб?
— Сантиметър по сантиметър — отвърна уверено Торв. — И да се е вмъкнал някой във „Волният Карде“, е излязъл, преди да се качим на борда.
— А защо не използваме ворнскърите, сър? — обади се един от хората на „Звезден лед“. — Не ги ли бива като следотърсачи?
— Само ако гониш йосаламир или джедай — отвърна Карде. — Но май който и да е бил тук, вече го няма. Да се надяваме, че сме го прогонили, преди да е свършил каквото е бил намислил. Торв, искам да организираш охрана в района. Авис, ти предупреди дежурните на „Звезден лед“ и „Небесен път“.
— Добре — кимна Торв и извади предавателя си. — А какво ще правим с гостите? Да ги предупредим ли?
— Да не сме им майки? — изсумтя един от екипажа. — Вече са големи момчета, могат сами да се оправят.
— Така е — обади се спокойно Карде. — Но те са тук по моя покана. Докато са под покрива ни, са под наша защита.
— Тя покрива ли и онзи, който е пратил нарушителя, забелязан от Чин? — попита Лахтън.
Карде вдигна поглед към кораба.
— Зависи за какво е идвал — отвърна той. Време беше да се върне при гостите. Мазик сигурно бе пристигнал, а и не само Фериер нямаше търпение срещата да започне. — Лахтън, веднага щом Корвис пристигне с радарите, направете пълна проверка на кораба, като започнете от външния корпус. Посетителят може да ни е оставил подарък, а аз не искам да излетим с устройство за проследяване или с бомба с часовников механизъм. Ако имате нужда от мен, ме търсете горе в залата за срещи.