За пореден път усети отсъствието на Мара Джейд. Някой от близките дни трябваше да намери време да мине през Корускант и да я вземе.
Ако му я дадяха. Източниците му на информация бяха предали тревожни слухове за някаква неназована жена, която била помогнала на имперски командоси на Корускант. С нескритата си омраза към върховния адмирал Траун не беше много вероятно Мара да помогне на неговата Империя. Но пък заради военновременните затруднения немалко хора в Новата република започваха да проявяват признаци на истерия, а заради тъмното й минало Мара бе лесен обект на обвинения. Още една причина да я измъкне колкото може по-скоро от Корускант.
Мазик наистина бе пристигнал. Стоеше до групата ходинци и говореше оживено с Парта. До него беше измамно красивата телохранителка, с която беше на Троган. Тя безуспешно се опитваше да не привлича погледите към себе си.
Същото правеха и двама мъже зад нея. И още четирима на няколко метра встрани. И други шестима, пръснати в ъглите на двора.
Карде спря на прага, в главата му звъннаха предупредителни камбанки. Мазик да вземе два бойни кораба за охрана по пътя, беше едно. Но да доведе цял ескадрон подкрепление на една приятелска среща, бе нещо съвсем различно. Или имперското нападение над Троган го беше изплашило, или не бе убеден, че срещата ще протече толкова приятелски.
— Ей, Карде — извика Фериер и му махна. — Хайде, време е да почваме.
— Да — кимна Карде, опита се да се усмихне възможно най-гостоприемно и влезе в залата. Късно беше да вика свои хора, за да се възстанови равновесието в силите. Можеше само да се надява, че Мазик просто проявява предпазливост. — Добър вечер, Мазик. Благодаря ти, че прие поканата.
— Забрави — махна нехайно Мазик със студен поглед и без усмивка.
— Местата в залата са удобни — махна наляво Карде. — Заповядайте…
— Имам по-добро предложение — прекъсна го Мазик. — Какво ще кажеш, ако проведем срещата на борда на „Волният Карде“?
Карде впи поглед в него. Мазик спокойно устоя на изпитателния му взор с безстрастно лице. Явно многобройните му придружители не бяха само заради обичайна предпазливост.
— Може ли да попитам защо? — попита Карде.
— Да не би да имаш нещо за криене?
Карде се усмихна студено:
— Разбира се, че имам нещо за криене. Също както Парта, Елор и дори ти. Все пак ние сме конкуренти.
— Значи няма да ни пуснеш да се качим на борда на „Волният Карде“?
Карде огледа главатарите на контрабандистите. Гилеспи, Дравис и Клингън изглеждаха изненадани, очевидно нямаха представа, какво става. По ходинското лице на Парта трудно можеше да се прочете нещо, но в позата й се долавяше странна напрегнатост. Елор избягваше да го погледне в очите. А Фериер… Фериер се хилеше. Не открито, усмивката му едва се забелязваше зад гъстата брада. Но беше напълно достатъчно.
И едва сега се сети: съществото, което Чин беше забелязал и всички те не успяха да заловят, беше невидимият девол на Фериер.
Наоколо бяха хората на Мазик, докато три етажа надолу неговите собствени охраняваха базата и кораба от нещо, което отдавна беше изчезнало. А гостите очакваха отговора му.
— „Волният Карде“ е долу. Заповядайте след мен.
Цялата група слезе в балната зала. Данкин и Торв седяха и разговаряха пред стълбичката на кораба.
— Здравейте, капитане — поздрави леко изненадан Данкин. — С какво можем да помогнем?
— Няма нужда от помощ — отвърна Карде. — Решихме да проведем срещата на борда.
— На борда ли? — повтори Данкин и огледа внимателно цялата група. Очевидно гледката изобщо не му допадна. Това беше леснообяснимо — сред главатарите на контрабандистите, помощниците и телохранителите им горилите на Мазик изпъкваха като светлини на космодрум в тъмна нощ. — Съжалявам, не бях предупреден — добави той и нехайно пъхна палец в колана, на който висеше кобурът.
— Идеята се роди внезапно — обясни Карде.
С крайчеца на окото си зърна как хората му изоставиха задачите си и взеха да се приближават при сигнала на Данкин. Опитваха се да заобиколят гостите.
— Добре тогава — кимна Данкин, леко объркан. — Макар че не сме се подготвили. Все пак знаете как изглежда каюткомпанията…
— Обстановката ни най-малко не ни интересува — прекъсна го Мазик. — Дръпнете се, чака ни работа.
— Разбирам — кимна Данкин. Изглеждаше още по-притеснен, но не отстъпи. — Проблемът е, че в момента вътре се извършва радарна проверка и ако се качат повече хора, ще има изкривяване на показанията.
— Е, и какво от това? — намеси се Фериер. — Ти за какъв се мислиш, та ни спираш?