Питаше се дали Авис щеше да успее да им устои. Авис и Мара.
— Намерихте ли нещо? — попита Мазик.
— Щее ти кааажем, ааако нааамерим — отвърна Парта и по равния й глас личеше колко й е неприятно положението.
Карде погледна Мазик:
— Ще ми кажеш ли поне какво се предполага, че съм направил?
— И аз искам да знам — обади се и Гилеспи.
Мазик се облегна в креслото и положи ръката, с която държеше бластера, на бедрото си.
— Много просто — каза той. — Онова нападение над Троган, когато загина моят приятел Лишма, се оказва предварително организирано.
— Как така предварително организирано? — попита Дравис.
— Точно както казах. Някой е наел имперски лейтенант и ескадрона му, за да ни нападнат.
— Имперските войници не са наемници — изръмжа Клингън.
— Но тази част именно като такава е действала — отвърна Мазик.
— И откъде се знае? — попита настойчиво Гилеспи.
Мазик се усмихна.
— От най-достоверния източник, от върховния адмирал Траун.
Настъпи смаяна тишина. Дравис пръв си възвърна дар словото.
— Така ли? И той ти го съобщи просто ей така?
— Хванаха ме, докато се мотаех в системата на Джоиол, и ме отведоха на „Химера“ — отвърна Мазик, без да обръща внимание на сарказма. — След онова в корабостроителницата на Билбринджи си мислех, че този път направо съм си отишъл. Но Траун каза, че ме е довел само за да си оправим отношенията, че никой в Империята не е заповядвал нападението над Троган и затова не бива тях да обвиняваме. И ме пусна да си отида.
— Подмятайки на изпроводяк, че аз съм организирал нападението? — предположи Карде.
— Не те е споменавал изрично — каза Мазик. — Но кой друг би спечелил от скарването ни с Империята?
— Тук е замесен върховният адмирал, Мазик — напомни му Карде. — Траун изпитва удоволствие от дългосрочни и сложни стратегии и освен това има личен интерес да ме унищожи.
Мазик се усмихна сурово:
— Не са само думите на Траун, Карде. Преди да дойда, помолих един приятел да се поразрови из военните архиви на Империята. Той ми достави всички подробности за случилото се на Троган.
— Имперските архиви могат да бъдат фалшифицирани — възрази Карде.
— Вече казах, не приемам на доверие думите им — отвърна Мазик. — Но ако тук открием екземпляр от сключено споразумение — вдигна високо бластера си, — това ще е солидно доказателство.
— Ясно — измърмори Карде и погледна Фериер. Значи затова беше дошъл неговият девол на кораба. Да подхвърли солидно доказателство за Мазик. — Сигурно е твърдд късно да спомена, че няколко минути преди да се появиш, на борда на „Волният Карде“ е проникнало неизвестно създание.
Фериер изсумтя:
— Нима? Малко късно го съобщаваш, Карде.
— Късно за какво? — попита намръщено Дравис.
— Да прехвърли подозрението върху друг — презрително изсумтя Фериер. — Опитва се да ни накараме да мислим, че някой от нас е донесъл онзи чип.
— Какъв чип? — изсумтя Гилеспи. — Още не сме намерили нищо.
— Напротив, намерихме — обади се Елор.
Карде се обърна към него. Плоското лице на Елор беше сковано в безизразна маска. Той подаде електронния бележник на Мазик. Всички се вторачиха в него. Мазик прегледа текста и лицето му също се смрачи.
— Е, това е — каза той меко и остави бележника на масата. — Струва ми се, че няма какво повече да кажа.
— Чакай малко — възрази Гилеспи. — Има още много какво да се каже. Карде е прав за нарушителя — аз бях с него горе, когато му се обадиха по предавателя.
Мазик сви рамене.
— Добре, приемам го. И какво стана, Карде? Открихте ли нещо?
Карде поклати глава, опитвайки се да не поглежда към бластера на Мазик.
— Не, за съжаление. Чин твърди, че видял движение близо до кораба, но не можахме да открием нищо.
— Отвън не забелязах много места, където би могъл да се скрие някой — каза Мазик.
— Човек не — съгласи се Карде. — Но пък тогава не се сетихме да претърсим сенките покрай стените и вратите.
— Искаш да кажеш, че е бил моят дух, така ли? — намеси се Фериер. — Съвсем в твоя стил, Карде. Подхвърлиш няколко намека и се опитваш да замъглиш въпроса. Е, този път няма да мине.
Карде го изгледа изненадано. В очите му гореше войнствен пламък, на лицето му се беше изписало агресивно изражение. Изведнъж разбра, че греши за заговора. Фериер и Мазик не работеха заедно, вероятно Траун се опитваше да го унищожи само чрез крадеца на кораби. Значи Мазик наистина вярваше, че Карде е предател. А това означаваше, че може би все още има шанс да го убеди в обратното.
— В такъв случай нека да те питам нещо — обърна се той към Мазик. — Нима щях да бъда толкова безгрижен, че да оставя доказателство за предателството ми тук, където всеки би могъл да го намери?