— Ти не си знаел, че ние ще го потърсим — отвърна Фериер, преди Мазик да отвори уста.
Карде вдигна вежди.
— Значи станахме „ние“, така ли, Фериер? И ти ли помагаш на Мазик?
— Той е прав, Карде. Престани да замазваш нещата — обади се Мазик. — Да не мислиш, че Траун ще положи толкова усилия, за да те унищожи? Можеше да го направи на Троган.
— На Троган той не можеше дори да ме докосне — поклати глава Карде. — Нали всички щяхте да го видите? Не би рискувал да настрои срещу себе си цялата общност на контрабандистите. Не, така е много по-добре за него. Той ще ме унищожи, ще отстрани предупрежденията ми срещу него и ще запази доброто ви отношение и вярната ви служба.
Клингън поклати косматата си глава:
— Не, Траун не е като Вейдър. Той никога няма да хвърли войниците си в предварително обречено нападение.
— Така е — кимна Карде. — И аз не мисля че атаката на Троган е станала по негова заповед. Някой друг е планирал нападението, а сега Траун просто се опитва да извлече максимална полза от създалата се ситуация.
— И сигурно ще се опиташ да припишеш нещата на мен — изръмжа Фериер.
— Не съм обвинил никого, Фериер — спокойно изрече Карде. — Някой би казал, че имаш гузна съвест.
— Ето, отново се опитваш да замъглиш нещата — извика Фериер, погледна към събралите се около масата контрабандисти и отново се обърна към Карде: — На практика ти обвини духа ми, че е пъхнал чипа тук.
— Ти го каза, не аз — отвърна Карде, наблюдавайки го внимателно. Бързото съобразяване очевидно не беше най-силната страна на Фериер и напрежението му започваше да личи. Ако успееше да го притисне още малко… — Но щом го спомена тъй или иначе, къде е деволът ти?
— На кораба ми — отвърна веднага Фериер. — В каюткомпанията с всички останали. Там е, откак кацнахме.
— Защо?
Фериер го зяпна изненадан.
— Как така защо? Защото е част от екипажа.
— Имах предвид защо не е отвън пред „Волният Карде“ заедно с останалите телохранители.
— Кой казва, че е телохранител?
Карде сви рамене.
— Така реших. Все пак на Троган се държеше като телохранител.
— Прав си — обади се замислен Гилеспи. — Седеше точно до стената. Готов веднага да се хвърли срещу имперските войници, щом се появиха.
— Сякаш знаеше, че ще дойдат — съгласи се Карде.
Лицето на Фериер потъмня:
— Карде…
— Достатъчно — прекъсна го Мазик. — Карде, това не е доказателство. Какво печели Фериер от такова нападение?
— Възможност да изпъкне, помагайки ни в схватката — предположи Карде. — Сигурно се е надявал, че това ще приспи подозренията ни за връзката му с Империята.
— Извъртай го, както си искаш — изръмжа Фериер и посочи електронния бележник на масата до Мазик. — Но чипът не казва, че аз съм наел Коск и войниците му. В него пише, че ти си го направил. Струва ми се, че слушахме достатъчно…
— Чакай малко — прекъсна го Мазик. — Откъде знаеш какво пише в чипа?
— Ти ни каза — отвърна Фериер. — Нали обясни, че вътре е другата половина от…
— Но не съм споменал името на лейтенанта.
В каюткомпанията се възцари зловеща тишина. Фериер пребледня.
— Сигурно си го казал.
— Не — отсече студено Мазик. — Не съм.
— Никой не го е казвал — изръмжа Клингън.
Фериер го изгледа намръщено.
— Това е истинска лудост — изръмжа той, възвърнал донякъде смелостта си. — Всички доказателства сочат Карде и вие ще го пуснете само защото аз съм чул отнякъде името на Коск? Може би някой от щурмоваците на Троган го е извикал по време на схватката, откъде да знам?
— Е, тогава ще ти задам един по-лесен въпрос — каза Карде. — Кажи ни откъде научи за тази среща. Аз не съм ти пращал покана.
Мазик го стрелна с поглед.
— Не си ли?
Карде поклати глава.
— След като чух за ролята му в търсенето на флотата „Катана“, изобщо му нямам доверие. Той нямаше да бъде и на Троган, ако Гилеспи не бе отправил отворена покана до всички.
— Е, Фериер? — подсказа Дравис. — Да не би някой от нас да ти е казал?
В ъгълчетата на очите на Фериер се появиха бръчки.
— Прехванах съобщението до Мазик — измърмори той. — Разшифровах го и реших, че и аз трябва да съм тук.
— Доста бързо си се справил с разшифроването — подхвърли Гилеспи. — Използвахме добри кодове. Надявам се, че си запазил копие от кодираното съобщение?
Фериер се изправи и извика:
— Няма да седя тук да ви слушам. Карде е виновен, не аз.
— Сядай, Фериер — каза меко Мазик. Бластерът му вече не сочеше към Карде.
— Но той е предателят — настоя Фериер. Протегна дясната си ръка и посочи обвинително Карде: — Той направи…