Задачата не бе никак трудна за ловните способности на уукито. Една от птиците лежеше мъртва с разперени криле в храстите от другата страна на дървото.
— Какво ще кажеш? — попита Хан, когато Чубака неохотно вдигна птицата. — На хищник ли е работа?
Чубака изръмжа отрицателно. Ноктите му за катерене се показаха от възглавничките на пръстите и потънаха в тъмнокафявото петно върху перушината точно под лявото крило. Той разкри един прорез и внимателно пъхна нокът в него. Изръмжа изненадано.
— Сигурен си, че е нож, нали? — попита Хан, докато оглеждаше раната. — Не е от нокът?
Уукито пак изръмжа. Ако птицата беше жертва на хищник, от нея щяха да са останали само пера и кости.
— Прав си — съгласи се кисело Хан. Чубака хвърли птицата обратно под храста. — Значи местните жители са наблизо.
Чубака изтъкна очевидния въпрос.
— Нямам представа — отвърна Хан. — Може би още ни проверяват. Или чакат подкрепления.
Уукито изръмжа, посочи птицата и Хан се наведе да я разгледа отново. Чубака беше прав — от раната личеше, чд птицата е намушкана, когато е била с разперени криле. Това значеше, че е била убита в полет. С един-единствен удар на нож.
— Да, едва ли се нуждаят от подкрепления — съгласи се Хан. — Хайде, да настигнем останалите.
Соло искаше да продължат до мръкнало, но след като дроидът на Скайуокър отново се сблъска с плетеница от киселинни лиани, се отказа и разреши да спрат.
— Какво става? — попита Мара. Скайуокър свали раницата си и се разкърши. — Ще се наложи ли да го носим?
— Едва ли — отвърна Люк и погледна през рамо как Калризиан и уукито килнаха дроида и се заеха да почистят колелата му. — Чуй смята, че ще успее да ги оправи.
— Трябваше да го замениш с приспособление, което не е направено да се движи само по гладка метална повърхност.
— Понякога съжалявам за това — призна Скайуокър и седна до нея. — Но засега се справя прилично. Трябваше да видиш какво разстояние измина през пустинята на Татуин първата нощ, когато го намерих.
Мара погледна покрай дроидите към Соло, който си приготвяше легло за през нощта и внимателно оглеждаше гората.
— Ще ми кажеш ли за какво си говорихте със Соло преди малко? Или е тайна?
— С Чуй са намерили една от птиците от онова празно гнездо при втората плетеница от лиани, която трябваше да пресечем днес. Намушкана е с нож.
Мара преглътна мъчително, спомняйки си някои от разказите, които беше слушала при посещението си тук с императора.
— Сигурно е минериш — каза тя. — Разправят, че много майсторски въртели ножове.
— Какво е отношението им към Империята?
— Нали ти казах, изобщо не обичат хората — отвърна Мара. — Така е било още с първите колонисти, дошли тук дълго преди императорът да открие планетата.
Обърна се към Скайуокър, но той не я гледаше. Стоеше със зареян поглед, на челото му се беше вдлъбнала бръчка.
Мара си пое дъх и се присегна със Силата. Звуците и миризмите от гората проникнаха в съзнанието й и се смесиха с останалите признаци на живот наоколо. Дървета, храсти, животни, птици… И изведнъж усети присъствието на разумно създание. Чуждо, незнайно, но с разум.
— Четирима са — каза тихо Скайуокър. — Не, петима.
Мара се намръщи, съсредоточавайки се върху усещането. Прав беше, имаше повече от един човек. Но не можеше да отдели частите от общото излъчване.
— Опитай се да вникнеш в отклоненията — прошепна Скайуокър. — Разликите между отделните съзнания. Това е най-добрият начин да ги различиш едно от друго.
Мара се опита и за своя изненада, примесена с леко раздразнение, откри, че е прав. Видя втория човек, третия… После изведнъж всичко изчезна. Тя се обърна рязко към Скайуокър.
— Не знам какво стана — каза той замислен, правейки опити да задържи контакта. — Усетих внезапен прилив на чувства и те просто си тръгнаха.
— Може би не знаят, че сме тук — предположи колебливо Мара, макар ясно да съзнаваше колко малко вероятна е подобна възможност.
С бойния вик на уукито при всяка схватка и несекващото мърморене на протоколния дроид би било истинско чудо, ако цялата планета все още не бе научила за тях.
— Не, знаят — отвърна Скайуокър. — Всъщност съм абсолютно сигурен, че идваха насам, когато… — той поклати глава: — Сякаш нещо ги прогони. Но в това няма никакъв смисъл.
Мара погледна към двойното покритие от клони над главите им.
— Възможно ли е да сме привлекли имперски патрул?
— Не — убедено възкликна Скайуокър. — Щях да разбера, ако наоколо имаше други хора.
— Значи е въпрос на сръчност — измърмори Мара.