— Ще успее. Той е твърде чепат характер, за да се остави да загине за радост на Империята.
— Надявам се — Паш кимна към средата на залата: — Май вече сме готови да започнем.
Уедж се обърна натам. Шумът от разговорите секна. Зад масата в средата седеше адмирал Акбар, от двете му страни се бяха разположили генерал Крикс Мадийн и полковник Брен Дерлин.
— Офицери на Новата република — поздрави тържествено Акбар и големите му монкалмариански очи се завъртяха, за да обхванат цялата зала. — Нито един от вас не се нуждае от напомняне, че през последните няколко седмици войната срещу Империята of обикновени упражнения за прочистване на противника се превърна в битка за оцеляване. За момента предимството в ресурси и хора все още е на наша страна, но с всяка изминала секунда рискът да ни се изплъзне нараства. По-неосезаеми, но не по-малко сериозни са опитите на върховния адмирал Траун да подкопае решимостта и бойния ни дух. Дойде време да отвърнем на тази атака — той се обърна към Мадийн: — Генерал Мадийн.
— Мисля, че всички сте запознати с новата форма на обсада, на която имперските сили подложиха Корускант — започна Мадийн, като леко удряше със светлинната показалка по лявата си длан. — Нашите войски постигнаха известен напредък в разчистването на невидимите астероиди, но за да довършат започнатото, им е нужен кристален гравитационен капан. И ние трябва да го намерим.
— Май ще е доста забавно — подхвърли тихо Паш.
— Тихо — прошепна Уедж.
Разузнаването откри местоположението на три такива устройства — продължи Мадийн. — Естествено, всички са в контролирани от Империята сектори. Най-близкият е на Тангрене, поставен за охрана на новата разузнавателна база, която изграждат там. През Тангрене минават много товарни и инженерни съдове, но сравнително малко бойни кораби. Наши хора, внедрени в екипажите на товарни кораби, докладваха, че мястото е напълно подходящо за нападение.
— Изглежда точно като на Ендор — подхвърли някой от другата страна на Уедж. — Можем ли да сме сигурни, че това не е капан?
— Почти сме убедени, че е капан — каза с лека усмивка Мадийн. — Затова ще ударим ето тук.
Той докосна някакъв бутон, от средата на масата изскочи холографен проектор и във въздуха се появи карта.
— Имперската корабостроителница на Билбринджи — обясни той. — Знам какво си мислите: тя е голяма, добре защитена и всъщност какво, в името на галактиката, си въобразява върховното командване! Отговорът е прост:
тя е голяма, добре защитена и е последното място, където Империята очаква удар.
— Освен това, успеем ли, ще нанесем силен удар върху снабдяването на Империята с кораби — добави Акбар. — И ще унищожим нарастващата вяра в непогрешимостта на върховния адмирал Траун.
Това твърдение предполагаше увереност, че Траун може да допусне грешка. Уедж понечи да се обади, но в последния миг реши да си замълчи. Тъй или иначе, всеки в залата вероятно вече си бе помислил същото.
— Операцията ще бъде от две части — продължи Мадийн. — Тъй като не искаме да разочароваме имперските сили, планирали капана на Тангрене, на полковник Дерлин ще бъде възложена задачата да създаде представата, че тази система е истинската ни цел. А ние двамата с адмирал Акбар ще организираме атаката над Билбринджи. Някакви въпроси?
Настана тишина. По някое време Паш вдигна ръка.
— А какво ще стане, ако Империята научи за готвеното нападение над Билбринджи и изцяло пропусне подготовката за Тангрене?
Мадийн се усмихна.
— Ще останем страшно разочаровани. Добре, господа, предстои ни да организираме операцията в подробности. Да се залавяме за работа.
В спалнята беше тъмно, топло и тихо, чуваха се шумът на нощния живот в града и едва доловимите звуци на спящите деца в съседната стая. Лея се вслуша, напълни гърдите си с познатите миризми на дома и се зачуди какво я беше събудило.
— Нуждаете ли се от нещо, лейди Вейдър? — обади се от сенките до вратата ногрито.
— Не, Мобвекар, благодаря ти — отвърна Лея. Не беше издала нито звук, вероятно той беше доловил смяната в ритъма на дишането й. — Съжалявам, не исках да те безпокоя.
— Не ме безпокоите — увери я ногрито. — Тревожи ли ви нещо?
— Не — отговори тя. Усещането отново се зараждаше в нея. — Имах… не точно сън. Нещо като нетърсено ясновидство. Късче от загадка, което се опитва да си намери мястото.
— Не знаете ли откъде е това късче?