Карде се усмихна.
— И аз се надявам да съм там — каза той. — Лек полет, господа. Ще се видим на Билбринджи.
Блестящият зелен турболазерен заряд светна откъм далечния звезден разрушител. Проблесна леко при досега си с невидимия енергиен щит и скоро се появи отново, малко по-близо до планетата.
— Спрете! — заповяда адмирал Дрейсън.
Записът спря, на големия екран неясните светкавици на турболазерния огън изглеждаха ъгловати и доста размазани.
— Извинявам се за качеството — каза Дрейсън, приближи се до екрана и докосна една точка със светещата показалка. — Записите от макробинокъл могат да се увеличават само до определена степен, след това алгоритмите се разпадат. Но и така можете да видите какво се случва. Изстрелите от звездния разрушител не проникват в енергийния щит на Укио. Това е втори заряд, изстрелян от невидим кораб вътре в планетарния щит.
Лея се вгледа в неясния образ. Не й се струваше толкова очевидно.
— Сигурен ли сте? — попита тя.
— Напълно — отвърна Дрейсън и докосна с показалката празното пространство между проблясъка и продължаващия зелен огън. — Имаме данните от спектралните излъчвания и енергийните полета на лъчите, но и тази празнина е достатъчно доказателство за твърдението ми. Тя се дължи на масата на втория кораб и по големината може да се предположи, че е междузвезден кръстосвач — той свали показалката и огледа събраните около масата. — С други думи, новото супероръжие на Империята е само добре измислена измама.
Лея си спомни за срещата в стаята на адмирал Акбар, когато той беше под домашен арест по подозрение в измяна.
— Акбар веднъж ни предупреди двамата с Хан, че върховният адмирал ще намери начин да използва прикриващото поле срещу нас.
— Едва ли някой ще се усъмни в думите му — кимна Дрейсън. — Но във всеки случай това ще сложи край на този номер. Ще предупредим всички планетарни сили, че ако Империята го приложи наново, само трябва да насочат наситен огън в точката, от която идват турболазерните изстрели.
— Все едно дали е измама, изпълнението си остава забележително — обади се Бел Иблис. — Разположението и съгласуването на стрелбата са невероятни. Как мислиш, Лея, дали не са работа на лудия майстор джедай, с когото Люк се сблъска на Джомарк?
— Според мен няма съмнение, че е така — отвърна Лея и усети как по тялото й минават тръпки. — Вече сме виждали подобна координация между различни елементи при предишни нападения на Траун. А и знаем от Мара Джейд, че Траун и Кбаот работят заедно.
Споменаването на Мара беше грешка. Атмосферата в залата охладня осезаемо и се чу притеснено размърдване в креслата. Всички бяха чули основанията на Лея за едноличното й решение да освободи Мара, без някой да ги одобри. Бел Иблис пръв наруши неловката тишина:
— Откъде взехте записа на макробинокъла, адмирале?
— От онзи контрабандист Талон Карде — отвърна Дрейсън и хвърли многозначителен поглед към Лея: — Още един неудачник, който ни предлага ценна информация, без да разбере стойността й.
Лея потрепери:
— Не е честно! Загубата на флотата „Катана“ не е по вина на Карде.
Тя хвърли поглед към съветник Борск Фейлия, който седеше мълчаливо в края на масата и изтърпяваше самоналоженото ботанско наказание. Ако Фейлия навреме бе изоставил налудничавия си стремеж към властта… Обърна се отново към Дрейсън:
— Никой нямаше вина — добави тя спокойно и завинаги погреба последните останки от обвинението срещу Фейлия.
Съзнанието за провал беше парализирало ботанеца. Тя не можеше да позволи отдавна отминалият гняв да й въздейства по същия начин. Бел Иблис се прокашля.
— Както разбирам, Лея се опитва да каже, че без помощта на Карде можехме да загубим много повече от флотата „Катана“. Каквото и да си мислите за контрабандистите като цяло, по-специално за Карде, ние сме му длъжници.
— Странно, че точно вие го казвате, генерале — отвърна сухо Дрейсън. — Изглежда, Карде е убеден в същото. Срещу записа и някои незначителни сведения за разузнаването е теглил доста свободно големи суми от специална кредитна линия на Новата република — той отново погледна Лея, — осигурена от брата на съветник Органа Соло.
Командир Сесфан, представителят на адмирал Акбар на срещата, вдигна големите си монкалмариански очи към Лея.
— Джедай Скайуокър се е разпоредил да бъде платено на един контрабандист?! — възкликна той.
— Да — потвърди Дрейсън. — Разбира се, не е имал право да го прави. Ще закрием незабавно сметката.