Пелаеон набързо огледа холограмите, докато се приближаваше към двойния кръг екрани. Творбите изглеждаха примитивни и отблъскващи, като самите монкалмарианци.
— Много интересно — измърмори той на глас.
— Нали? — съгласи се Траун. — Особено онези двете. Дело са на адмирал Акбар.
Пелаеон изгледа посочените скулптури.
— Не знаех, че Акбар има нещо общо с изкуството.
— Било е за кратко — отвърна Траун. — Направени са доста отдавна, преди да се присъедини към бунтовниците. Дават добра представа за характера му. Също и тези — добави той и махна наляво. — Творби на изкуството, избрани лично от корелианския ни познайник.
Пелаеон ги погледна със засилен интерес. Значи сенатор Бел Иблис лично ги беше избрал.
— Откъде ги намерихте? От кабинета му в стария имперски сенат ли?
— Онези са оттам — посочи най-близките Траун. — Другите са от дома му и от личния му кораб. Разузнаването случайно попадна на записите в данните от последното нападение над Оброа скай. Значи бунтовниците продължават към капана ни, така ли?
— Точно така, сър — отвърна Пелаеон, доволен, че може да се върне към нещо познато. — Получихме още два доклада, че откъм системата Дракузи приближават бунтовнически поддържащи кораби.
— Абсолютно внимателно.
Пелаеон го изгледа изненадано:
— Моля, адмирале?
— Искам да кажа, че се подготвят изключително тайно — обясни замислено Траун. — Незабелязано пренасочват разузнавателни и поддържащи кораби от други задължения, преместват и реорганизират секторните флоти, за да освободят големи бойни кораби. И то тайно и внимателно. Винаги принуждават имперското разузнаване да работи здраво, за да си изгради цялостната картина — той вдигна поглед към Пелаеон. Червените му очи блестяха в сумрака: — Все едно Тангрене е истинската им цел.
Пелаеон го зяпна:
— Да не би според вас да не е така?!
— Абсолютно съм сигурен, капитане — отвърна Траун, впил поглед в скулптурите пред себе си.
Пелаеон погледна изображението на Тангрене. Анализите на разузнаването посочваха деветдесет и четири процента вероятност, че бунтовниците ще нападнат системата.
— Но след като няма да атакуват Тангрене, накъде ще се насочат?
— Към последното място, което бихме очаквали да ударят — отвърна Траун и се пресегна към таблото пред себе си.
Холосът на системата на Тангрене изчезна и на негово място се появи… Пелаеон усети, че челюстта му увисва от смайване.
— Билбринджи?! — той отново се извърна към Траун: — Но, сър, това е…
— Лудост? — Траун вдигна вежди. — Разбира се, че е лудост. Лудостта на хора, които на собствен гръб са се научили, че не могат да се мерят с мен. И сега се опитват да обърнат собствените ми тактически умения и прозрения. Преструват се, че ще скочат в капана, и се надяват да взема раздвижването им за чиста монета. И докато аз се поздравявам за гениалния си план — той махна към изображението на Билбринджи, — те подготвят истинското си нападение.
Пелаеон погледна старите творби на изкуството на Бел Иблис.
— Да изчакаме потвърждение, преди да изтеглим силите си от Тангрене, адмирале — предложи той предпазливо. — Може да активизираме дейността на разузнаването в района на Билбринджи. Или да проверим съобщенията на източника Делта.
— За съжаление Делта вече е извън играта — отвърна Траун. — Но от потвърждение няма нужда. Това е истинският план на бунтовниците и няма защо да се издаваме с нещо толкова очевидно, като активизиране на разузнаването. Те си вярват, че са ме заблудили. Нашата цел в момента е да ги убедим да продължат да вярват в това — той се усмихна мрачно. — Така или иначе, капитане, няма никаква разлика, дали ще ги разбием край Тангрене или край Билбринджи. Абсолютно никаква.
ГЛАВА 21
Малката спираловидна шушулка висеше на метър и половина над земята пред Мара и просто я предизвикваше да я свали с удар. Тя я изгледа мрачно, хванала с две ръце лазерния меч на Скайуокър в необичаен, но удобен захват. На два пъти я пропускаше и не възнамеряваше да се провали отново.
— Не се напрягай — предупреди я Скайуокър. — Съсредоточи се и дай на Силата да протече през теб. Опитай се да доловиш предстоящото движение на шушулката.
Тя си помисли кисело, че му е лесно да говори така, все пак той я контролираше. Шушулката се приближи още с милиметър, все по-предизвикателна…
Изведнъж играта й омръзна. Присегна се със Силата и сграбчи шушулката. Тя потрепери за миг и Мара я сряза на две през средата.
— Готово — изръмжа тя и свали оръжието.