— Така е, Мара — обади се Люк.
— Може и така да е — недоверчиво измърмори Мара.
Не изглеждаше убедена, но бластерът й вече не сочеше към Екрикор. В другия край на поляната един от минеришите извади препарирана птицечовка от дисагите на рамото си. Замърмори тихо под нос и я положи на дънера до светилника.
— Какво е това? — попита Хан. — Вечерята ли?
— Нарича се сатна-чака — обясни Екрикор. — Залог за мир, докато трае срещата. Те са готови да започнат. Ела с мен, дроид Трипио.
— Разбира се — кимна Трипио, изглежда, без никакъв ентусиазъм. — Господарю Люк?
— Идвам — успокои го Люк. — Хан, Чуй, вие останете тук.
— Нямам нищо против — отвърна Хан.
Люк и ногрито тръгнаха към дънера, а Трипио неохотно ги последва. Най-предният минериш вдигна ръцете си над главата с дланите напред.
— Бидеси чара — каза той с изненадващо мелодичен глас. — Лиаану бааремаа дукну фери.
— Обявява пристигането на странници — преведе веднага Трипио. — Май това сме ние. Страхува се, че можем да донесем неприятности и заплахи за народа му.
Чубака изръмжа подигравателен коментар.
— Да, не си падат много по големите приказки — съгласи се Хан. — Както и по дипломацията, очевидно.
— Ние носим надежда за народа ви — отвърна водачът на ногрите. — Ако ни позволите да минем през земите ви, ще ви освободим от господството на Империята.
Трипио преведе. Според Хан дори мелодичните думи на езика на минеришите излизаха превзето от устата на дроида. Един от облечените в броня псаданианци махна отсечено и изръмжа нещо като приглушен вик с много съгласни.
— Казва, че псаданианците имат дълга памет — преведе Трипио. — И преди били идвали освободители и после нищо не се променяло.
— Добре дошли в истинския свят — измърмори Хан.
Люк го изгледа намръщено през рамо и се обърна към дроида:
— Помоли го да обясни думите си, Трипио.
Трипио се подчини, запищя приглушено към псаданианците и след това повтори същото на езика на минеришите само за да покаже, че владее и техния език. Отговорът на псаданианеца продължи няколко минути и ушите на Хан запищяха, преди да млъкне.
— Е — започна Трипио, наклони леко глава и превключи на професионалния тон, който Хан ненавиждаше. — Има много подробности, но засега ще ви ги спестя — добави той бързо, вероятно в отговор на свирепия поглед на един от ногрите. — Хората, дошли като колонисти, били първите нарушители. Прогонили местните жители от част от земите им и спрели чак когато светлинните им лъкове и металните им птици — това са техните понятия, разбира се — започнали да се развалят. По-късно дошла Империята и както знаем, се заела да построи крепост в забранената планина. Нейните хора заробили доста от местните, за да работят на строежа, и прогонили останалите от земите им. След като строителите си заминали, пристигнал Пазителят. И той се опитал да ги подчини. Накрая се явил майсторът джедай и в битка, която подпалила небето, унищожил Пазителя. Известно време те смятали, че вече са освободени, но майсторът джедай събрал хората и туземците и ги накарал да живеят заедно в подножието на забранената планина. А накрая се завърнала Империята — Трипио наведе главата си в другата посока: — Както виждате, господарю Люк, засега сме последни от дълъг списък завоеватели.
— Само дето не сме завоеватели — отвърна Люк. — Тук сме, за да ги освободим от господството на Империята.
— Знам, че е така, господарю Люк, но…
— Знам, че знаеш — прекъсна го Люк. — Но го кажи на тях.
— А, да. Разбира се.
Дроидът започна да превежда.
— Ако питаш мен, не са пострадали чак толкова — прошепна Хан на Чубака. — На някои планети Империята унищожи цялото население.
— Първобитните племена винаги се държат така към натрапниците — обади се Мара. — А и обикновено имат дълга памет.
— Може би. Мислиш ли, че онзи майстор джедай, за когото споменаха, може да е твоето приятелче Кбаот?
— А кой друг? — отвърна мрачно Мара. — Сигурно точно от тук го е взел Траун.
Хан усети присвиване в стомаха.
— Дали сега е в планината?
— Не усещам нищо — отвърна замислено Мара. — Но това не значи, че няма да се върне.
Вождът на минеришите отново заговори. Хан плъзна поглед по поляната. Дали някъде в гората не се криеха още псаданианци и минериши, за да наблюдават срещата? Люк не каза нищо за подкрепления, но щеше да е истинска лудост от тяхна страна да дойдат сами тук.
Освен ако сънародниците на Екрикор не се бяха погрижили вече за тях. При неблагоприятен развой на срещата можеше да се окаже, че е чудесно да имаш неколцина ногри подръка. Минеришът приключи речта си.