— Става въпрос за властта, нали, майстор Кбаот? — попита Ковел. Тази тема му беше позната и дори без подсказването в съзнанието му щеше да си припомни репликите.
— Точно така, генерал Ковел — отговори тържествено Кбаот. — Още в самото начало му казах, че истинската власт не се проявява в завладяването на далечните светове. Нито в битките, войната и погрома над неизвестни бунтовници — той се усмихна, очите му блестяха ярко пред Ковел. — Не, генерале — каза той меко. — Ето това е истинската власт. Да държиш живота на някого в ръцете си. Да имаш властта да избереш пътя му, мислите и чувствата му. Да управляваш живота и да имаш власт над смъртта му — Кбаот бавно и театрално протегна ръката си с дланта нагоре. — Да командваш душата му.
— Дори и императорът не го разбра — напомни му Ковел.
Още една вълна удоволствие се разля в съзнанието му. Изпитваше огромна радост да гледа как господарят му се наслаждава на играта.
— Така е — съгласи се Кбаот и погледът му се устреми нейде в миналото. — Императорът, също както и върховният адмирал, виждаше властта само като мяра на далечината, до която може да стигне волята му. И това го унищожи точно както предсказах. Защото, ако той истински владееше Вейдър… — майсторът джедай поклати глава: — В доста отношения императорът беше глупак. Но вероятно такава е била съдбата му и волята на вселената е била само аз да науча истината. Защото единствено аз притежавам силата и волята да сграбча властта.
Ковел кимна, опита се да преглътне и да навлажни сухото си гърло. Не беше добре Кбаот да го оставя така, дори за малко. Особено когато едновременно се усещаше тази самота… Но господарят му го знаеше, разбира се.
— Боли ли те, когато съм самотен, генерал Ковел? — попита Кбаот и стопли съзнанието на Ковел с усмивка. — Да, разбира се, че те боли. Имай търпение. Наближава времето, когато ще станем много. И тогава никога няма да изпитваме самота. Ето, виж!
Както винаги досега, Ковел долови далечното усещане пречистено, концентрирано и оформено от безпогрешното съзнание на майстора джедай.
— Да, аз бях прав — каза Кбаот и докосна съзнанието му, за да изследва усещането. — Скайуокър и Джейд са тук — усмихна се: — Те ще са първите, генерал Ковел, първите от мнозина. Ще дойдат при мен и когато им покажа истинската власт, ще разберат и ще се присъединят към нас — погледът му отново се зарея. — Струва ми се, че Джейд ще е първа — добави той замислено. — Скайуокър издържа веднъж и ще издържи пак, но ключът за душата му ме чака долу в планината. С Джейд е съвсем друго. Виждал съм я в медитацията си, видях я да идва при мен и да коленичи в нозете ми. Тя ще бъде моя и Скайуокър ще я последва. По един или друг начин.
Той пак се усмихна. Ковел също се усмихна, щастлив от доброто настроение на господаря си и от мисълта за мнозината, които ще дойдат и ще стоплят съзнанието му. Изведнъж всичко потъна в мрак. Това не беше самотата отпреди малко. Беше нещо като празнота…
Постепенно осъзна, че някой го хваща за брадичката и повдига главата му. Пред него стоеше Кбаот и се взираше напрегнато в очите му.
— Генерал Ковел! — прогърмя гласът на майстора джедай. Звукът беше доста странен. Ковел го чуваше, но сякаш някъде от много далеч. Звучеше странно. — Чувате ли ме?
— Да — прошепна Ковел.
И собственият му глас звучеше странно. Той погледна покрай лицето на Кбаот към забавните линии, които играеха по носа на совалката. Усети, че някой го разтърсва.
— Погледнете ме! — заповяда Кбаот.
Ковел се подчини. Беше странно, виждаше господаря си, а него сякаш го нямаше.
— Тук ли сте?
Лицето на Кбаот се промени. Нещо се появи — може би усмивка.
— Да, генерале, тук съм — отвърна той и гласът му долиташе някъде отдалеч. — Вече не докосвам съзнанието ви, но продължавам да съм ваш господар. Вие ще продължите да ми се подчинявате.
Да се подчинявам? Странна идея, помисли си Ковел.
— Да се подчинявам ли?
— Ще правите каквото ви кажа — отвърна Кбаот. — Ще ви дам някои заповеди и вие ще ги повторите на войниците си дума по дума.
— Добре — опита се да кимне Ковел. — Ако го направя, ще се върнете ли при мен?
— Ще се върна — обеща господарят. — Въпреки предателството на върховния адмирал Траун. Ако правите онова, което ви заповядвам, ще изличим предателството му. И тогава никой няма да ни раздели.
— И празнотата ще изчезне ли?
— Да. Но само ако правите каквото ви кажа.
Другите хора се появиха малко по-късно. Господарят стоеше до него през цялото време и той им заповяда това, което господарят му нареди. След това всички отидоха някъде, дори господарят го напусна.