Празнотата стана още по-голяма.
— Смятах, че това е невъзможно.
— Способността да се правят невъзможни неща е един от критериите при избор на върховен адмирал — отвърна сухо Карде. — Подробностите за нападението все още са доста оскъдни, интересно ще ми е да разбера как го е направил.
Траун разполагаше с крайцерите от флотата „Катана“, с клонинги, за да ги екипира, а сега вече и с възможността да изхранва нарастващия брой войници.
— Това не е начало на нова поредица набези — каза замислено Люк. — Империята се подготвя да започне голямото настъпление.
— Наистина започва да изглежда така — съгласи се Карде. — Според мен точно това ви очаква.
Люк го погледна изпитателно. Лицето и гласът на контрабандиста бяха спокойни както винаги, но излъчването му не беше толкова уверено.
— И това не те ли кара да промениш решението си? — попита той.
— Няма да се присъединя към Новата република, Скайуокър — поклати глава Карде. — Поради много причини. И не на последно място заради недоверието, което изпитвам към определени елементи от правителството ви.
— Мисля, че Фейлия вече е доста дискредитиран…
— Нямах предвид само Фейлия — прекъсна го Карде. — Не по-зле от мен знаеш какви са истинските чувства на монкалмарианците към контрабандистите. Сега, когато адмирал Акбар отново зае мястото си в съвета и поста на главнокомандващ, всички отново трябва да започнем да се озъртаме през рамо.
— О, я стига — изсумтя Люк. — Нима наистина мислиш, че Акбар ще има достатъчно време да се занимава с контрабандистите?
Карде се усмихна измъчено:
— Не. Но пък не искам да залагам живота си на такива предположения.
— Добре тогава — започна Люк. — Хайде да поставим отношенията си на ясна търговска основа. Ние искаме да знаем движението на имперските сили и намеренията им, а вие и без това ги следите внимателно. Можем ли да купуваме тази информация?
Карде помисли и предпазливо каза:
— Може и да е възможно. Но само ако аз имам последната дума за това, какво ще ви предаваме. Не искам да превърнете групата ми в неофициално подразделение на разузнаването на Новата република.
— Съгласен съм — кимна Люк. Беше по-малко, отколкото се надяваше да постигне, но все пак по-добре от нищо. — Веднага щом се върна на Корускант, ще уредя да се отвори кредитна линия на твое име.
— Вероятно може направо да започнем с търговията на информация — каза Карде и огледа сградите от кристал около тях. — Защо решихте да търсите на Калиус?
— Ще направя нещо по-добро — отвърна Люк. Натискът в съзнанието му беше едва доловим, но не можеше да се сбърка с нищо друго. — Ще потвърдя, че клонингите са тук.
— Къде? — попита рязко Карде.
— Натам — посочи напред и леко надясно Люк. — На около половин километър от тук, макар че не мога да определя точно разстоянието.
— В някоя от кулите — реши контрабандистът. — Добра обстановка, далеч от любопитни очи. Дали няма начин да надникнем вътре и да поогледаме…
— Чакай малко. Те се движат — спря го Люк, челото му се сбърчи от усилието да запази контакта. — Тръгнали са почти направо към нас.
— Сигурно ги водят към космодрума — каза Карде. Огледа се и посочи надясно. — Вероятно ще минат по булевард „Маврил“, на две преки натам.
Тръгнаха забързано в тази посока, като се опитваха да не привличат вниманието на минувачите, и след три минути стигнаха.
— Вероятно ще използват товарен транспортьор или направо въздушна шейна — каза Карде, когато застанаха встрани, така че да могат да наблюдават улицата, без да се бутат в потока от хора край превозните средства. — Военна машина би привлякла излишно вниманието.
Люк кимна. Спомни си, че булевард „Маврил“ е една от малкото улици в Калиус, издълбани толкова широки, че по тях да се движат превозни средства. Сега беше една от най-оживените.
— Хубаво би било да имам сега макробинокъл — измърмори той.
— И без него изглеждаш достатъчно подозрителен — отвърна Карде и проточи шия, за да погледне над минаващите хора. — Някаква следа от тях?
— Със сигурност идват насам — отвърна Люк и се присегна със Силата, като се опита да отдели излъчването на клонингите от истинската буря от мисли и чувства наоколо. — Двайсетина са.
— Значи са с товарен транспортьор. Ето, зад онзи трастиански камион.
— Видях го — Люк пое дълбоко дъх и напрегна всяка частица от джедайските си умения. — Те са — прошепна той и по гърба му полазиха тръпки.
— Добре — отвърна мрачно Карде. — Наблюдавай внимателно, може да са оставили отворен някой от вентилационните панели.