— Какво?! Всичките ли? — възкликна Пелаеон. — И защо?
— Не знам, сър. Заповедите са дадени от генерал Ковел на общия сбор след пристигането му…
— Май е най-добре да разкажете всичко отначало, полковник — прекъсна го Траун. — Абсолютно всичко.
— Слушам, сър — Селид видимо се стегна. — Генерал Ковел и останалите кацнаха със совалки преди около шест часа. Опитах се да му предам командването на гарнизона, но той отказа. След това настоя да си поговори насаме със своите части в една от залите за хранене на офицерите.
— С кои части? — попита Траун. — С целия гарнизон ли?
— Не, сър. Само с онези, които пристигнаха с него на „Драклор“. Каза, че трябвало да им даде някакви специални заповеди.
Пелаеон погледна Траун:
— Мисля, че на кораба е имал предостатъчно време, за да даде всякакви специални нареждания.
— Така е — съгласи се Траун.
— Може би идеята е била на Кбаот, сър — предположи Селид. — Той беше неотлъчно до генерала от минутата, в която совалката кацна. През цялото време му шепнеше нещо.
— Интересно — замислен каза Траун. Гласът му беше спокоен, но в него се долавяше нещо, от което Пелаеон усети, че го побиват тръпки. — А къде е майстор Кбаот сега?
— Горе, в старите покои на императора — отвърна Селид. — Генерал Ковел настоя да ги отворим за него.
— Там дали е извън влиянието на йосаламирите? — шепнешком попита Пелаеон.
Траун поклати глава:
— Съмнявам се. Според изчисленията ми цялата планина и част от околностите трябва да са в празния от Силата мехур. И какво се случи след това, полковник?
— Генералът говори с хората си около петнайсет минути — продължи Селид. — След като излезе, ми каза, че им е дал тайни заповеди, издадени лично от вас, адмирале, и че аз не бива да се намесвам.
— И после войниците напуснаха планината?
— Преди това буквално изпразниха един склад с полево оръжие и експлозиви — отвърна Селид. — Всъщност преди да излязат, прекараха още няколко часа в гарнизона. Генералът каза, че се запознават с обстановката. Кбаот придружи генерала до стаята му, а след това двама щурмоваци го изпроводиха до императорските покои. Аз разпределих обичайните нощни дежурства и това беше всичко. До тази сутрин, когато дежурният откри генерала.
— Значи Кбаот не е бил при генерала, когато е настъпила смъртта? — попита Траун.
— Не, сър. Но лекарите смятат, че генералът е издъхнал скоро след като Кбаот го е оставил.
Пелаеон изгледа озадачен Траун. Върховният адмирал беше зареял поглед, блестящите червени очи се бяха присвили в два процепа.
— Кажете ми, полковник, какво впечатление ви направи генерал Ковел?
— Ами… — Селид се поколеба. — Бих казал, че съм леко разочарован, сър.
— Обяснете!
— Той просто не беше това, което очаквах, адмирале — каза Селид, явно разтревожен. Пелаеон го разбираше: критикуването на висш офицер пред друг беше сериозно нарушение на военния етикет. Особено при представители на различните видове войски. — Изглеждаше… сдържан е сякаш най-точната дума, сър. Генералът подхвърли, че системата за сигурност не е добра и че щял да направи някакви важни промени, но не пожела да говорим за тях. Всъщност почти през цялото време мълчеше. И не само с мен — държа се дръпнато и с други офицери, които се опитаха да поговорят с него. Разбира се, това е негова привилегия и е възможно просто да е бил уморен. Но държането му просто не се връзваше с това, което бях чувал за генерала.
— Да, имате право — отбеляза Траун. — Холографската ямка в императорските покои в изправност ли е, полковник?
— Тъй вярно, сър. Но в момента Кбаот може и да не е в тронната зала.
— Там е — каза студено Траун. — Свържете ме с него.
— Слушам, сър.
Образът на Селид изчезна, заменен от символа за кратка пауза.
— Смятате ли, че Кбаот може да е въздействал по някакъв начин на Ковел? — попита тихо Пелаеон.
— Не виждам никакво друго обяснение — отвърна Траун. — Предполагам, че скъпият ни майстор джедай се е опитал да подчини съзнанието на Ковел, вероятно дори да замени цели части от мозъка му със свои. И когато са навлезли в мехура на йосаламирите и прекият контакт е бил насилствено прекъснат, от съзнанието на Ковел не е останало много, което да го държи по-дълго време жив.
— Ясно — кимна Пелаеон и се извърна настрани. Усети как го завладява мрачен гняв. Десетки пъти бе предупреждавал върховния адмирал какво може да им стори Кбаот. — И какво ще правим сега?