— Ясно — кимна Пелаеон, опитвайки се да прикрие треперенето на гласа си. Представяше си какво можеше да направи един млад Кбаот или дори двама или двайсет като него, пуснати на свобода в галактиката. Нужно му беше време, за да свикне с представата. — И къде бихте разположили тези устройства за клониране?
— На абсолютно тайно място — отговори Траун. — Вероятно на някоя от планетите в Непознатите райони, където в миналото служех на императора. След като разгромим бунтовниците при Билбринджи, вие ще заповядате на разузнаването да започне да търси подходяща планета.
Пелаеон стисна устни. Да, предполагаемото нападение над Билбринджи… Покрай историята с Кбаот бе забравил за предстоящата операция и своите задръжки спрямо нея.
— Слушам, сър. Адмирале, налага се да ви припомня, че всички доказателства все още сочат Тангрене като вероятната цел на атаката.
— Знам ги тия доказателства — отвърна Траун. — И въпреки това бунтовниците ще бъдат на Билбринджи.
Той нехайно плъзна поглед из мостика. Блестящите му червени очи не пропускаха нищо. И войниците го знаеха много добре. Отвсякъде, от ямките на екипажа до страничните конзоли, идваха приглушени шумове и движения на хора, които знаеха, че командирът им ги наблюдава, и се опитваха да покажат най-доброто, на което са способни.
— Както и ние — добави върховният адмирал. — Пригответе курс към Билбринджи, капитане. И се разпоредете да започнат приготовленията за посрещането на нашите гости.
Уедж пресуши чашата си, остави я на издрасканата и покрита с петна масичка и огледа шумната кръчма „Мъмбри сторв“. Вътре беше също толкова претъпкано, колкото и когато преди час бяха влезли с Джейсън и Хоби, но съставът на тълпата беше до голяма степен друг. Повечето от младите хора — влюбените двойки и шумните компании, си бяха отишли и на тяхно място се беше появила поопърпана сбирщина. Заведението се пълнеше с неудачници, значи време беше да си вървят. Приятелите му от Свирепия ескадрон също го знаеха.
— Да си тръгваме, а? — гласът на Хоби едва се чу от шума.
— Аха — кимна Уедж, изправи се и бръкна в портупея си за монета, за да плати последната почерпка.
Това беше цивилният му портупей и той никак не го обичаше. Но обикалянето из града с пълната униформа на Новата република с опознавателните знаци на Свирепия ескадрон едва ли щеше да им донесе нещо добро. Намери нужната монета, хвърли я на масата и всички се изправиха.
— Накъде сега? — попита Джейсън и разкърши рамене, за да раздвижи схванатите си мускули.
— Мисля да се връщаме в базата — отвърна Уедж.
— Добре — изръмжа Джейсън. — И без това бързо ще съмне.
Уедж кимна, обърна се и тръгна към изхода. Разбира се, щеше да съмне, когато му дойдеше времето, а много преди това те щяха да излетят от планетата към мястото за среща при корабостроителницата на Билбринджи.
Промъкваха се покрай претъпканите маси, когато един висок слаб мъж блъсна рязко назад стола си почти в краката на Уедж и се изправи, полюлявайки се.
— Що не внимаваш! — завалено извика той, извърна се леко, прехвърли ръка през врата на Уедж и увисна на него.
— Спокойно, приятелю — изръмжа Уедж и се опита да запази равновесие.
С периферното си зрение видя как Джейсън мина от другата страна на високия мъж и го прехвана.
— Хубаво го рече, спокойно — прошепна непознатият. Заваленият говор внезапно бе изчезнал, ръката му стискаше Уедж здраво за врата. — Хайде сега спокойно и внимателно да помогнете на стария пияница да излезе навън.
Уедж застина. Беше проследен, измамен и заловен… Спокойната вечер в града изведнъж се оказваше заменена от нещо крайно неприятно. Двамата с Джейсън бяха приковани от непознатия, само Хоби оставаше свободен с бластер. А и техният нападател едва ли бе тук без подкрепление.
Високият мъж сигурно усети напрягането на Уедж.
— По-спокойно — смъмри го той тихо. — Не ме ли помниш?
Уедж намръщено изгледа това лице, на около сантиметър от неговото. Май не го познаваше, но от това разстояние сигурно не би разпознал и собствената си майка.
— А трябва ли? — прошепна той.
Непознатият залитна и направи крачка напред.
— Поне така си мисля — каза той обидено. — Ако се биеш рамо до рамо с някой срещу звезден разрушител, той сигурно трябва да те помни. Особено ако това се случва посред нищото.