— Как върви издирването? — попита Уинтър и си напълни чашата.
— Не върви — призна Лея. Явно щяха да прескачат от един неразрешим проблем към друг. — Макар че това не би трябвало да ме изненадва. Специалистите по разследване на съвета вече са прегледали всичките архиви и не са открили нищо.
— Но вие сте джедай — напомни й Уинтър. — Вие притежавате Силата.
— Очевидно не ми достига — поклати глава Лея. — Не е достатъчна, за да ме отведе при правилния архив. Ако изобщо има такъв. Вече не съм сигурна.
Известно време отпиваха мълчаливо. Лея се наслаждаваше на мекия аромат на топлата парича и си мислеше, че занапред ще й липсва. Коренът, от който се правеше напитката, се внасяше от други планети с кораби.
— Вчера говорих с Мобвекар — наруши тишината Уинтър. — Каза, че вие сте споменали за някаква идея. За нещо, казано от Мара Джейд.
— Нещо, казано от Мара, плюс нещо, извършено от Люк — кимна Лея. — Да, спомням си. И все още съм убедена, че там има нещо важно. Просто не мога да се сетя какво е — приемникът на колана й бръмна. — Знаех си, че няма да ме оставят на мира — въздъхна тя, остави чашата и извади приемника. Мон Мотма й беше обещала една свободна сутрин, но очевидно нямаше да си спази обещанието. — Съветник Органа Соло — каза тя.
Не беше Мон Мотма.
— Съветник, обажда се дежурният оператор — отвърна отсечен военен глас. — Патрулните кораби са засекли граждански товарен кораб „Волният Карде“. Капитанът настоява лично да говори. Искате ли да ви свържем, или да го прогоним от системата?
Значи Карде най-сетне идваше да си прибере хората. Или е чул слуховете и е решил да мине лично през Корускант и да разбере какво става. И в двата случая това означаваше само проблеми.
— Оставете ме да поговоря с него — каза тя на оператора.
— Слушам, съветник.
Чу се леко прещракване.
— Здравей, Карде. Говори Лея Органа Соло.
— Здравейте, съветник — отвърна студеният, добре овладян глас на Карде. — Радвам се да се чуем отново. Надявам се, че получихте пратката ми?
Лея се зарови в спомените си. Да, записите на макробинокъла на нападението над Укио.
— Получихме я — отвърна тя. — Позволете ми да ви предам благодарностите на Новата република.
— Благодарността ви вече беше достатъчно изразена — отвърна сухо Карде. — Имаше ли някакви неприятни последици от споразумението за плащане?
— Никакви — отвърна Лея, леко преиначавайки истината. — С удоволствие ще плащаме за информация с такова качество.
— Радвам се — отвърна Карде. — Случайно да сте излезли на пазара за технологии?
Лея премига изненадано. Не беше очаквала такъв въпрос.
— Какви технологии?
— Редките — отвърна той. — Защо не ми издадете пропуск да кацна и да обсъдим на място?
— Май не е възможно — отговори Лея. — Гражданските полети от и до Корускант са забранени.
— Само те ли?
Лея се намръщи. Значи бе дочул слуховете.
— Какво точно знаеш?
— Само разни слухове — отвърна Карде. — Но един от тях наистина ме интересува. Кажи ми за Мара.
— Какво за Мара? — попита отбранително Лея.
— Арестувана ли е?
Лея хвърли поглед към Уинтър.
— Карде, не можем да обсъждаме тези въпроси по…
— Не излизай с този номер — прекъсна я Карде с внезапно рязък глас. — Ти си ми длъжник. И по-точно си длъжник към Мара.
— Знам — отвърна Лея, като се постара гласът й също да охладнее с няколко градуса. — Позволи ми да довърша изречението си: това не е тема, която можем да обсъждаме на открита честота.
— Аха — и да изпитваше някакво неудобство от грешката си, то изобщо не пролича в гласа му. — Добре, имам предложение. Можеш ли да намериш Чен?
— Да, мотае се някъде наоколо.
— Извикай го и му дай достъп до терминал с предавател. Кажи му да го програмира с един от моите лични кодове. Това би трябвало да ни осигури достатъчна защита.
Лея обмисли предложението. Поне щеше да изолира обичайното подслушване на останалите граждански кораби в системата. Но дали щеше да заблуди имперските сонди в космоса, беше съвсем друг въпрос.
— За начало става — съгласи се тя. — Отивам да го намеря.
— Ще чакам.
Предавателят замлъкна.
— Неприятности ли? — попита Уинтър.
— Вероятно — отвърна Лея и погледна към Джейсън. Усещаше странно гъделичкане в съзнанието си. Отново се бе появило усещането, че отпред й лежи жизненоважно късче информация, но че не може да го стигне. Струваше й се, че има нещо общо с Люк и Мара. Възможно ли бе да засяга и Карде? — Той е дошъл да защитава каузата на Мара и според мен едва ли ще остане доволен, когато разбере, че я няма. Моля те, наглеждай близнаците, трябва да намеря Чен и да сляза долу в щаба.