Проверката на данните свърши и програмата спря.
— Изглежда, всичко е наред — каза Чен, без да отделя поглед от екрана, и за последно добави нещо в кода. — Сега поне няма да пропуснете дори и една буквичка. Започвайте.
— Само внимавай какво ще кажеш — обади се Бел Иблис. — Възможно е навън все още да има имперски сонди и няма гаранция, че имперското разузнаване не е разшифровало кодовете на Карде. Не казвай нищо повече от това, което те вече знаят.
— Разбирам — кимна Лея. Седна и докосна бутона, посочен от оператора. — Готови сме, Карде.
— И аз — отвърна контрабандистът. Гласът му звучеше малко по-тихо от обичайното и все пак се чуваше добре. — Защо сте арестували Мара?
— Преди няколко седмици в двореца проникнаха екип имперски командоси — отвърна Лея, подбирайки внимателно думите си. — Водачът на групата посочи Мара за съучастник.
— Това е абсурд — изсумтя Карде.
— И аз мисля така — кимна Лея. — Но обвинението трябва да бъде разследвано.
— И какво откриха следователите ви?
— Това, което някои от нас вече знаеха — отвърна Лея. — Че навремето е била член на личния екип на императора.
— Затова ли все още я държите затворена? — възкликна Карде. — За неща, които може да е направила преди толкова години?
— Не се безпокоим за миналото й — отговори Лея, започвайки да се поти. Изобщо не й харесваше идеята да подвежда Карде по този начин, особено след помощта, която им беше оказал. Но ако в космоса над Корускант имаше имперски сонди, тя трябваше да внуши, че Мара още е под подозрение. — Някои членове на съвета и на върховното командване се тревожат от въпроса, на кого е лоялна сега.
— Те са идиоти — изрева Карде. — Искам да говоря с нея.
— Не е възможно — отвърна Лея. — Забранен й е достъпът до предаватели.
От предавателя се чу тихо пращене. Лея не беше сигурна дали бе тиха въздишка, или идваше от програмата за разшифроване.
— Кажи ми защо не мога да кацна — обади се Карде. — Чух доста слухове. Кажи ми истината.
Лея вдигна поглед към Бел Иблис. На лицето му се беше изписало кисело изражение, но той неохотно кимна.
— Истината е, че сме под обсада. Върховният адмирал пусна астероиди с прикриващо поле около Корускант. Не им знаем орбитите, не знаем дори колко са. Докато не открием и не унищожим всичките, не можем да свалим планетарния щит.
— Аха — измърмори Карде. — Интересно. Чух за внезапното нападение на Империята, но никой не спомена за астероиди. В повечето слухове се предполагаше, че сте понесли доста големи загуби и сега се опитвате да го прикриете.
— Звучи точно като пуснат от Траун слух — изръмжа Бел Иблис. — Лек удар по бойния ни дух, с който да се забавлява преди поредното нападение.
— Той използва всички похвати на военното дело — съгласи се Карде. В гласа му се долавяше нещо странно… — Колко от астероидите открихте? Предполагам, че не сте седели със скръстени ръце?
— Открихме и унищожихме двайсет и един — отвърна Лея. — Това прави общо двайсет и два с първия, който беше унищожен от имперските сили, за да не турим ние ръка на него. Но изчисленията на битката показват, че е възможно да са били изстреляни двеста осемдесет и седем астероида.
Карде помълча за момент.
— Е, не са чак толкова много за огромното пространство около планетата. Нямам нищо против да поема риска да премина през тях.
— Не се тревожим за вас — намеси се Бел Иблис. — Ние мислим какво ще се случи на Корускант, ако един четирийсетметров астероид мине през щита и се разбие на повърхността.
— Мога да се промъкна през отвора за пет секунди — предложи Карде.
— Няма да свалим щита — отсече Лея. — Съжалявам.
От предавателя се чу още една въздишка.
— В такъв случай май нямам избор, освен да ви предложа сделка. Преди малко казахте, че сте готови да платите за информация. Много добре, аз притежавам нещо, от което се нуждаете, и цената му е няколко минути с Мара.
Лея погледна изненадано Бел Иблис и получи в отговор също толкова озадачен поглед. Генералът нямаше никаква представа, за какво може да намеква Карде. Освен това тя не можеше да му обещае да говори с Мара.
— Не мога да ти обещая нищо — въздъхна Лея. — Дай ми информацията и ще се опитам да ти се отплатя честно.
Карде обмисли предложението.
— Май по-добро предложение няма да получа — каза той накрая. — Добре. Спокойно можете да свалите планетарния щит. Астероидите са унищожени.
Лея зяпна предавателя:
— Какво?!