— Такова — каза Карде. — Няма ги вече. Траун ви е оставил двайсет и два, вие сте унищожили толкова. Обсадата свърши.
— Откъде знаеш? — попита Бел Иблис.
— Бях в корабостроителницата на Билбринджи малко преди нападението над Корускант — отвърна Карде. — Наблюдавахме как при изключителни мерки за сигурност се товарят двайсет и два астероида. Разбира се, тогава нямахме представа, за какво ще ги използва Империята.
— Разполагате ли с някакви записи? — попита Бел Иблис.
— С данните от радара на „Волният Карде“. Ако сте готови, пращам ви ги веднага.
— Давай.
Светна лампичката, която показваше получаване на данни, и Лея погледна големия екран на стената. Да, „Волният Карде“ наистина е бил вътре в корабостроителницата на Билбринджи, тя разпозна обстановката от разузнавателните снимки. А в средата, заобиколени от съдове за поддръжка и различни механици…
— Вярно — измърмори Бел Иблис. — Наистина са двайсет и два.
— Но това не означава, че няма други, сър — изтъкна офицерът от радара. — Може да са приготвили друга група на Орд Траси или Яга минор.
— Не — поклати глава Бел Иблис. — И да оставим настрана техническите проблеми, не мога да си представя, че Траун би разпространил технологията на прикриващото поле извън съвършено необходимия минимум. За нищо на света не би ни позволил да заловим някой прототип.
— Нито техническите данни за изработката — съгласи се Карде. — Ако намерите слабото място на прикриващите полета, той ще се лиши от едно от основните си преимущества пред вас. Добре, аз изпълних моята част от сделката. Сега е ваш ред.
Лея безпомощно погледна Бел Иблис.
— Защо искаш да говориш с Мара? — попита генералът.
— Едно от най-неприятните неща в килията е усещането, че си изоставен от всички — отвърна студено Карде. — Предполагам, че точно така се чувства Мара. Знам, че лично аз се чувствах по този начин, когато Траун ме затвори на „Химера“. Искам лично да й кажа, че не сме я забравили.
— Лея? — прошепна Бел Иблис. — Какво да правим?
Лея гледаше генерала, чу думите му, но изобщо не осъзна смисъла им. Пред нея стоеше ключът, който толкова дълго беше търсила. Когато Карде беше затворен на „Химера“…
— Лея? — повтори озадачено Бел Иблис.
— Чух — отвърна тя, без да съзнава смисъла на думите си, сякаш някой друг ги беше казал. — Дайте му разрешение за кацане.
Бел Иблис хвърли поглед към дежурния офицер.
— Може би трябва…
— Разрешете му да кацне! — извика Лея по-разгорещено, отколкото й се искаше. Изведнъж всичко си дойде на мястото, но очерталата се картина вещаеше ужасна катастрофа. — Аз поемам отговорността.
За момент Бел Иблис я изгледа изпитателно и се наведе към предавателя:
— Карде, говори Бел Иблис. Ще свалим щита за пет секунди. Чакай инструкции за приземяване.
— Благодаря — отвърна Карде. — Ще си поговорим след малко.
Бел Иблис махна на дежурния офицер, той кимна и се залови за работа.
— Добре, Лея — обърна се генералът към нея. — Какво става?
Лея си пое дълбоко дъх.
— Става въпрос за клонингите, Гарм. Знам как Траун постига бързия им растеж.
В щаба настана мъртва тишина.
— Обясни — подкани я Бел Иблис.
— Със Силата става — започна тя. Беше толкова очевидно, абсолютно очевидно и въпреки това толкова време й беше убягвало. — Не разбираш ли? Когато правиш точно копие на едно разумно създание, чрез Силата се създава естествен резонанс или нещо подобно между копието и оригинала. И точно липсата на достатъчно време съзнанието да привикне към натиска от този резонанс уврежда клонинга, който е бил принуден да израсне твърде бързо. Съзнанието не успява да се приспособи и клонингът полудява.
— Добре — каза несигурно Бел Иблис. — И как е заобиколил проблема Траун?
— Много просто — отвърна Лея и по гърба й полазиха тръпки. — Той използва йосаламири, за да образува празен от Силата мехур около клониращите резервоари.
Лицето на Бел Иблис помръкна. В смълчания щаб прозвуча тиха ругатня.
— Ключът към обяснението е спасяването на Карде от „Химера“ — продължи Лея. — Мара каза, че Империята е взела пет-шест хиляди йосаламира от гората в Миркр. Но те не са ги разположили в бойните си кораби, защото, когато Мара и Люк отидоха да спасят Карде, Люк не е имал никакви проблеми с използването на Силата.
— Защото йосаламирите са били на Затънтената земя — кимна Бел Иблис, вдигна очи към Лея и излъчването му се промени. — Това означава, че когато екипът стигне до планината…
— Люк ще бъде безпомощен — кимна Лея и нещо я стисна за гърлото. — И дори няма да се досети за това, преди да стане твърде късно.