Тя потрепери отново, изведнъж отново се сети за съня в нощта на имперското нападение. Люк и Мара, изправени срещу лудия джедай и още някаква непозната заплаха. Тогава се бе успокоила с мисълта, че Люк ще усети присъствието на Кбаот на Затънтената земя и ще намери начин да избегне сблъсъка с него. Но с йосаламирите можеше да попадне право в ръцете му. Люк със сигурност щеше да попадне в ръцете му. Тя беше убедена, че точно това ще се случи. Онова не беше сън, а джедайско прозрение.
— Ще говоря с Мон Мотма — каза мрачно Бел Иблис. — Дори и без да отменяме операцията на Билбринджи, можем да отделим няколко кораба, за да им се притекат на помощ.
Той се обърна и забърза към изхода и турболифта в коридора. Лея го изпрати с поглед, долавяйки как хората в щаба излизат от вцепенението си и бавно се връщат към задълженията си. Бел Иблис щеше да опита, но нямаше да постигне нищо. Мон Мотма, командир Сесфан, както и самият Бел Иблис вече го бяха казали — Новата република не разполагаше с достатъчно ресурси, за да нападне едновременно Билбринджи и Затънтената земя. А Лея много добре знаеше, че не всички в съвета щяха да повярват, че заплахата от невидимите астероиди вече е изчезнала. Така че нямаше да отменят нападението над Билбринджи.
И това означаваше, че остава само един човек, който можеше да помогне на брат й и съпруга й. Лея си пое дълбоко дъх и тръгна след Бел Иблис. Имаше немалко работа да се свърши, преди да се срещне с Карде.
Карде се показа от кораба, отвън го чакаха трима души, сгушени под козирката на тунела към площадката за кацане. Той ги забеляза още от върха на стълбичката на „Волният Карде“ и въпреки сенките разпозна двамата, преди да стъпи на земята — Лея Органа Соло и Чен. Третата фигура беше ниска и носеше груба кафява роба на яваец. Карде нямаше представа, какво може да прави тук един пустинен обитател, но когато посрещачите му пристъпиха напред и той разгледа добре лицето на Органа Соло, веднага му стана ясно, че скоро ще разбере всичко.
— Добро утро, съветник — поздрави я той и леко наклони глава. — Радвам се да те видя, Чен. Надявам се, че не си стоял със скръстени ръце?
— Не — отвърна Чен, пристъпвайки нервно от крак на крак. Държеше се доста странно. — Поне така казват.
— Добре — Карде се обърна към третата фигура. — А кой е приятелят ви?
— Аз съм Мобвекар от племето хакхар — измяука мрачен глас.
Карде едва се сдържа да не отстъпи крачка назад. Каквото и да се криеше под робата, определено не беше яваец.
— Той е моят телохранител — обясни Органа Соло.
— Аха — Карде с усилие отмести очи от кошмарното лице под голямата качулка и махна към входа на тунела:
— Няма ли да тръгваме?
Органа Соло поклати глава:
— Мара не е тук.
Карде хвърли поглед към Чен. Хакерът изглеждаше още по-нервен.
— Ти ми каза, че е тук.
— Не, аз само се съгласих, че беше арестувана — отвърна Органа Соло. — Тогава не можех да кажа нищо повече, наоколо не може да няма имперски сонди.
Карде с усилие овладя раздразнението си. Все пак нали всички тук бяха съюзници?
— И къде е?
— На една планета, позната под името Затънтената земя — отвърна Органа Соло. — Заедно с Люк, Хан и още неколцина.
Затънтената земя ли? Карде не можеше да си спомни да е чувал за подобно място.
— И какво интересно за тях има на Затънтената земя?
— Клониращите устройства на върховния адмирал Траун.
Контрабандистът я зяпна невярващ.
— Намерили сте ги!
— Да. Благодарение на Мара.
Карде кимна несъзнателно. Значи сами бяха намерили клониращите устройства. С един замах усилията му да организира контрабандистките организации се оказваха на бунището. Работата, рискът, парите, с които трябваше да им плати.
— Сигурни ли сте, че клониращите устройства са там?
— Скоро ще разберем — отвърна Органа Соло и посочи кораба зад него. — Трябва да ме заведеш там. Веднага.
— Защо?
— Защото операцията е в опасност. Възможно е Мара и останалите още да не го знаят. И ако все още се движат по предварителната програма, има някакъв шанс да ги предупредим, преди да е станало късно.
— Тя ми разказа всичко, докато идвахме насам — добави колебливо Чен. — Мисля, че трябва да…
Карде го изгледа свирепо и той млъкна.
— Съжалявам за хората ви, съветник — каза той. — Но други неща изискват вниманието ми.
— Значи ще изоставите Мара? — попита Органа Соло.
— Нямам особени чувства към нея — отвърна Карде. — Тя е само член на моята организация и нищо повече.
— Това не е ли достатъчно?
Той впи поглед в нея. Органа Соло спокойно го издържа, без да се хваща на блъфа му. И в очите й Карде прочете, че тя много добре знае, че той блъфира. Карде не можеше с лека ръка да захвърли Мара, нито Авис, Данкин или Чин.