— Не знаех, че използват електронни бележници.
— Аз също — отвърна Люк със странно звучащ глас.
Хан го изгледа изпитателно. Хлапето беше впило поглед в планината, върху лицето му бе изписано странно изражение.
— Какво става?
— Планината — отвърна той, без да отделя поглед от нея. — Непроницаема е. Цялата.
— Непроницаема ли? — Хан се взря в планината. Не виждаше нищо особено. — За какво говориш?
— Непроницаема е — повтори бавно Люк. — Също като Миркр.
Соло отново погледна планината. После се обърна към Люк:
— Искаш да кажеш, че там има йосаламири, които спират Силата?
Люк кимна:
— Така изглежда. Но не мога да съм сигурен от това разстояние.
Хан усети, че го присвива стомахът.
— Чудесно — измърмори той. — Просто чудесно. И сега какво ще правим?
Люк сви рамене:
— Продължаваме. Какво друго ни остава?
— Да се върнем при „Сокол“ и да изчезнем — отвърна рязко Хан, — Освен ако не гориш от желание да се напъхаш в имперски капан.
— Не ми се вярва да е капан — поклати замислено глава Люк. — Поне не е за нас. Спомняш ли си, когато ти казах, че контактът с Кбаот прекъсна някак рязко?
Хан поглади бузата си. Ясно бе какво имаше предвид Люк — йосаламирите бяха тук за Кбаот, не за него.
— Нещо не се връзва. Нали Траун и Кбаот са съюзници? Поне Мара така разправя.
— Може да са се скарали — предположи Люк. — Или Траун го е използвал в началото, а вече няма нужда от него. След като имперските войници не знаят, че сме тук, значи йосаламирите са били приготвени за него.
— Да, но в крайна сметка няма значение, за кого са били приготвени — каза Хан. — Те блокират и теб, не само Кбаот. Ще стане като на Миркр.
— С Мара се справихме нелошо на Миркр — напомни Люк. — Можем да се справим и тук. И без това изминахме твърде много път, за да се връщаме.
Хан се намръщи. Но Люк все пак беше прав. Ако Империята се откажеше от играта на криеница, следващата група от Новата република вероятно изобщо нямаше да успее да навлезе в атмосферата.
— Ще кажеш ли на Мара, преди да влезем?
— Разбира се — Люк вдигна поглед към небето. — Но ще й кажа по пътя. По-добре да тръгнем, докато е още светло.
— Добре — кимна Хан, огледа за последен път района и се изправи. Със Силата или без нея, мисията трябваше да бъде изпълнена. — Да тръгваме.
Останалите ги чакаха от другата страна на хълма.
— Какво е положението? — попита Ландо.
— Още не знаят, че сме тук — отвърна Хан и се огледа за Мара. Тя седеше на земята до Трипио и Арту, впила поглед в пет камъчета, увиснали във въздуха пред нея. Люк й показваше такива неща през цялото време и Хан накрая се отказа от опитите си да го разубеди. Но, така или иначе, сега излизаше, че уроците са били напразни. — Готова ли си да ни заведеш до задния вход?
— Готова съм да започна да го търся — отвърна тя, продължавайки да поддържа камъчетата във въздуха. — Вече ти казах, че съм виждала вентилационната система само отвътре. Нямам представа, къде са помпите за подаване на въздух.
— Ще ги открием — увери я Люк, мина покрай Хан и се приближи до дроидите. — Как си, Трипио?
— Не зле, благодаря, господарю Люк — отвърна дроидът. — Теренът е много по-лесен от предишните — до него Арту изпиука. — И Арту мисли така — добави Трипио.
— Не свиквайте с него — предупреди ги Мара, остави камъчетата да паднат на земята и се изправи. — Вероятно нагоре в планината няма да има пътеки на минеришите. Империята забранява всякаква дейност там.
— Не се безпокойте — успокои дроидите Люк. — Ногрите ще ни помогнат да намерим пътека.
— Товарен кораб „Златото на Джарет“, имате разрешение за влизане — разнесе се от предавателя на мостика на „Небесен път“ резкият глас на офицера от контролната кула на Билбринджи. — Място за кацане двайсет и пето. Следвайте маркировката, по-късно ще ви изпратим направлението за платформата.
— Прието, контрола — отвърна Авис и пое по курса, който се появи на навигационния компютър. — А какво става със защитните полета?
— Придържайте се към маркировката и не се бойте — отвърна офицерът. — Ако свърнете на над петнайсет метра от направлението, ще получите един в носа. А доколкото виждам, носът ви едва ли може да си позволи още удари.
Авис изгледа кръвнишки предавателя. Писнало му бе от тъпото чувство за хумор на имперските офицери.
— Благодаря — измърмори той и прекъсна връзката.
— Забавно е да се работи с имперски служители, нали? — подхвърли Гилеспи от мястото на втория пилот.
— Разтапям се само като си представя каква муцуна ще направи, когато се измъкнем от тук с гравитационния им капан — отвърна Авис.