— Да се надяваме, че няма да сме наблизо да я видим — каза Гилеспи. — Тук имат доста сложна система за контрол на полетите.
— Преди нападението на Мазик не беше така — отговори Авис и се взря през илюминатора. Наоколо се виждаха десетина генератора на защитни полета, които се носеха в космоса около маркирания коридор. — Не искат никой да се мотае из корабостроителницата.
— Аха — кимна Гилеспи. — Надявам се, че излъчването на защитните полета не позволява насочено претърсване с радар.
— Аз също — съгласи се Авис. — Не ми се ще имперските войници да разберат колко удара може да понесе носът на кораба.
Той се извърна към контролното табло, увери се, че държат правилния курс, и погледна часовника. След по-малко от три часа Новата република трябва да нападне Тангрене. Точно колкото „Небесен път“ да кацне, да разтовари специалния кондензатор за прехващащ прожектор, който така любезно предоставяха в полза на военните усилия на Империята, и да се подготвят да помогнат на Мазик, който трябваше да се опита да отмъкне кристалния гравитационен капан от главния команден център, разположен на осем платформи встрани от тях.
— Ето го и Елор — обади се Гилеспи и кимна надясно.
Авис извърна глава. Да, това наистина беше „Кай Мир“, до него летеше „Кливъринг“. Зад тях „Звезден лед“ се насочваше към една платформа за кацане. Май всичко вървеше по план.
Макар че, когато имперската флота имаше командир като Траун, външният вид не означаваше много. Досегашният му опит говореше, че нищо чудно върховният адмирал вече да знае за замисленото нападение и да изчаква всички да попаднат в мрежата, преди да я върже здраво.
— Има ли други съобщения от Карде? — попита предпазливо Гилеспи.
— Той не ни изоставя, Гилеспи — изръмжа Авис. — Щом казва, че има да върши нещо по-важно, значи е така. Точка.
— Знам — отвърна Гилеспи, по гласа му личеше, че не е готов да отстъпи. — Само си помислих, че някой от останалите може да попита.
Авис се намръщи. Пак се почваше отначало. Мислеше си, че изобличаването на предателството на Фериер при срещата в Хиджарна ще сложи край на взаимното недоверие. Явно не ставаше така.
— Аз нали съм тук — напомни той. — Заедно със „Звезден лед“, „Сутрешна умора“, „Останките на Ластри“, „Приятелят на Аманда“, както и…
— Добре де, разбрах — прекъсна го Гилеспи. — Не се прави на обиден, моите кораби също са тук.
— Извинявай — каза Авис. — Просто ми омръзна всички да се държат толкова мнително.
Гилеспи сви рамене:
— Ние сме контрабандисти. Имаме доста практика в подобни отношения. Лично аз съм изненадан, че групата още не се е разпаднала. Според теб какво прави той?
— Кой? Карде ли? — Авис поклати глава: — Нямам представа. Но сигурно е нещо важно.
— Сигурно — Гилеспи посочи напред: — Това ли е маркировката?
— Изглежда — съгласи се Авис. — Приготви се да запишеш курса, който ще ни прехвърлят. Готови или не, вече е късно да отстъпваме.
Заповедите се изписаха на екрана на предавателя на Уедж. Той ги прегледа бързо и превключи на секретната честота на ескадрона.
— Свиреп ескадрон, тук водачът — започна той. — Чуйте заповедите: излитаме с първата вълна и охраняваме фланга на командния кръстосвач на адмирал Акбар. Няма да мърдаме от тук, докато не ни дадат зелена светлина. Всички кораби да потвърдят.
Пилотите отговориха ясно и уверено и Уедж се усмихна. Някои от офицерите в щаба на Акбар се бяха тревожили, че дългият полет от системата Тангрене, където трябваше да създават впечатление за подготовка за нападение, до мястото на срещата ще е твърде изморителен. Уедж не знаеше как са другите, но Свирепият ескадрон бе готов за битка.
— Мислиш ли, че Траун е получил съобщението ни, водач? — обади се Джейсън.
— Съобщението ли?! А, да — краткият разговор пред кръчмата „Мъмбри сторв“ с помощника на Карде Авис, за който Хоби бе твърдо убеден, че веднага ще стигне до ушите на имперското разузнаване.
— Не знам, пети — отвърна Уедж. — Всъщност надявам се, че не е.
— Ако е така, напразно си губихме времето.
— Не си прав — изтъкна Уедж. — Не забравяй, че те имат някакъв план, който искат да координират с нашето нападение. Всеки удар, който би привлякъл вниманието на Империята, ни е от полза.
— Вероятно става дума за някаква контрабандистка пратка — изсумтя шести. — Надяват се да се промъкнат, докато флотата е ангажирана тук.
Уедж не отговори. Люк Скайуокър изглеждаше убеден, че Карде е на тяхна страна, и за него това беше напълно достатъчно. Но нямаше никакъв начин да убеди останалите от ескадрона. Някой ден Карде можеше открито да се обяви против Империята. А дотогава, поне според мнението на Уедж, всеки, който не е на страната на върховния адмирал, е съюзник на Новата република независимо дали си го признава или не.