— Водим съюзници — отвърна той и изпитателно ги огледа. — По-точно нещо като съюзници.
— Ей, Трипио — извика Ландо и размаха ръка. — Ела ми кажи от какво толкова се вълнува Арту.
— Разбира се, сър — отвърна Трипио и зави към компютърния терминал.
Люк отново погледна Хан.
— Какво искаш да кажеш с това „нещо като съюзници“?
— Объркана работа — отвърна Хан. — Поне както я свърши Трипио. Целта на минеришите била не да ни помогнат, а само да влязат вътре и да се бият с имперските войници. Последвали са ни, защото били решили, че ще открием таен вход, през който и те да се намъкнат.
Люк изгледа изпитателно групата мълчаливи четириръки пришълци, извисяващи се над ногрите, които ги охраняваха. Всички носеха по четири дълги ножа и лъкове — оръжия, които нямаше да свършат никаква работа срещу облечени в брони имперски войници.
— Не съм сигурен, че трябва да ги пуснем с нас. Какво ще кажеш?
— Ей, Хан — извика Ландо, преди да отговори. — Ела да чуеш.
— Какво да чуя? — попита Хан и се приближи до компютърния терминал.
— Кажи им, Трипио — заповяда Ландо.
— Изглежда, някой е нападнал главния вход към планината — започна по обичайния си превзет начин Трипио. — Арту е засякъл няколко доклада за движението на бойните части в района…
— Кой извършва нападение? — прекъсна го Хан.
— Доколкото разбрах, част от псаданианците в селото — отвърна Трипио. — Според докладите от портала преди това са поискали освобождаването на своя господар Кбаот.
Хан погледна многозначително Люк.
— Електронният бележник…
— Връзва се — съгласи се Люк. Кбаот се беше свързал с псаданианците и ги бе накарал да нападнат. — Как ли е успял да им го прати?
— Поне се потвърждава, че засега е затворен — намеси се Мара. — Надявам се, че охраняват добре килията.
— Извинете ме, господарю Люк — обади се Трипио и леко наклони глава, — но що се отнася до електронния бележник, за който спомена капитан Соло, бих предположил, че е бил изнесен по същия начин, както и оръжията. Според докладите…
— Какви оръжия? — попита Хан.
— Тъкмо до това стигам, сър — отвърна леко обиден Трипио. — Според докладите от портала нападателите са въоръжени с бластери, минохвъргачки и взривове. Ако информацията е достоверна, оръжията са доста модерни.
— Няма никакво значение, откъде са ги докопали — намеси се Ландо. — Важното е, че се натъкнахме на класически пример за диверсия. Да се възползваме от нея, докато е още време.
Чубака изръмжа подозрително.
— Прав си, приятелю — съгласи се Хан и надзърна в тунела. — Съвпадението във времето е пълно. Съгласен съм с Ландо, че трябва да се възползваме от случая.
Ландо кимна.
— Добре, Арту, изключи я.
Дроидът изпиука, ръката му се завъртя в гнездото си. Потокът въздух край лицето на Люк започна да отслабва и след по-малко от минута спря напълно. Арту отново изпиука.
— Той докладва, че всички операционни системи на помпата за въздух са изключени — обяви Трипио. — Но предупреждава, че когато свърши смяната на дежурните, преградите за прах и притокът на въздух могат отново да бъдат пуснати от централния пулт.
— В такъв случай да тръгваме — каза Люк, извади лазерния си меч и пристъпи към мрежата.
С четири внимателни среза получи отвор, през който можеха да минат.
— Изглежда чисто — каза Хан, промуши се неохотно през прореза и се скри зад стената. — Надолу по тунела има аварийно осветление. Арту, успя ли да извадиш някакви планове?
Дроидът го последва с пиукане.
— Страшно съжалявам, сър — каза Трипио. — Арту разполага единствено с пълна схема на вентилационната система, другата информация не е била достъпна от този терминал.
— Ще има и други терминали — обади се Ландо. — Ще оставим ли някой да охранява входа?
— Един от ногрите — измяука до лакътя на Хан Екрикор. — Той ще пази пътя ни за връщане.
— Добре — кимна Хан. — Да тръгваме.
След петдесетина метра, близо до една от бледите лампи в тунела, Люк изведнъж забеляза, че минеришите безмълвно ги следват.
— Хан? — прошепна той и посочи назад.
— Знам — отвърна Хан. — Какво да направя? Да им кажа да се връщат у дома ли?
Люк отново се обърна. Хан беше прав, разбира се. Но ножове и лъкове срещу бластери…
— Екрикор?
— На вашите заповеди, сине на Вейдър.
— Искам да отделиш двама от твоите хора за командири на минеришите — каза той. — Да ги водят и да им помагат в нападението им.
— Но ние трябва да защитаваме вас, сине на Вейдър — възрази Екрикор.