— Нищо чудно скоро и сам да си повярваш — отвърна Мара и размаха бластера: — Застани ей там.
— Разбира се, чирачето ми — Кбаот направи три стъпки в указаната посока. — Тя има страшно силна воля, джедай Скайуокър — обърна се той към Люк. Мара пристъпи решително до трона и се наведе да разгледа контролните табла на подлакътниците. — Ще бъде голяма сила в галактиката, която ще изградим.
— Не — поклати глава Люк. Това май беше последната възможност да върне обратно лудия майстор джедай, да го спаси, както бе спасил Вейдър на втората „Звезда на смъртта“. — Вие не сте готов да съградите нищо, майстор Кбаот. Вие не сте добре. Но ако ми позволите, аз мога да ви помогна.
Лицето на Кбаот потъмня.
— Как смееш да говориш така! — извика той. — Как смееш дори да си помислиш подобно нещо за великия майстор джедай Кбаот?
— Точно в това е въпросът — отвърна нежно Люк. — Вие не сте майсторът джедай Кбаот. Поне не истинският. Доказателството е в архивите на „Катана“. Хоръс Кбаот е загинал много отдавна, при полета за изучаване на съседната галактика.
— Да, но аз съм тук.
— Да — кимна Люк. — Тук сте. Но вие не сте Хоръс Кбаот. Разбирате ли, вие сте негов клонинг.
Тялото на Кбаот се скова.
— He — прошепна той. — Не. Не е истина.
Люк поклати глава:
— Няма никакво друго обяснение. Мисля си, че тази мисъл не е съвсем нова за вас.
Кбаот пресекливо си пое дъх, изведнъж отметна глава и се разсмя.
— Не го изпускай от очи! — извика Мара и намръщено изгледа стареца над подлакътниците на трона. — Приложи същия номер и на Джомарк, спомняш ли си?
— Спокойно — отвърна Люк. — Той не може да ни нарани.
— Ах, Скайуокър, Скайуокър — поклати глава Кбаот. — И ти ли? Върховният адмирал Траун, Новата република, а сега и ти. Каква е тази внезапна възбуда около клонингите и клонирането? — разсмя се отново и изведнъж стана сериозен. — Те не разбират, джедай Скайуокър — каза той разгорещено. — Нито върховният адмирал Траун, нито някой от тях. Истинската сила на джедаите е не в простите номера с материята и енергията. Истинската мощ на джедаите е заложена в това, че само ние в цялата галактика притежаваме властта да се разпрострем извън самите себе си. Да стигнем до всички краища на вселената.
Люк погледна Мара, тя сви рамене и го изгледа озадачено.
— Ние също не разбираме — каза той. — Какво имате предвид?
Кбаот пристъпи към него:
— Аз успях да го направя, джедай Скайуокър — прошепна той, очите му блестяха в сумрака. — С генерал Ковел. Дори и императорът не го беше правил. Взех съзнанието му в ръцете си и го промених. Преобразих го по мой образ и подобие.
Люк усети как по тялото му преминават студени тръпки.
— Как така го преобразихте?
Кбаот кимна, тайнствена усмивка играеше на устните му.
— Създадох го отново. И това беше само началото. Под нас, в дълбините на планината, се крие бъдещата армия на джедаите, готова да ми служи. Каквото направих с генерал Ковел, ще го направя отново и отново. Върховният адмирал Траун така и не разбра, че армията, която си мислеше, че създава за себе си, всъщност е предназначена за мен.
Изведнъж Люк прозря истината. Отглежданите в пещерата клонинги не само бяха физически идентични със структурата на оригинала, но и разликите в съзнанията им бяха минимални. Ако Кбаот успеше да се научи да прониква в съзнанието на един клонинг, щеше да може да го прави с всички останали. Люк погледна към Мара. Тя също бе разбрала.
— Все още ли вярваш, че той може да бъде спасен? — попита мрачно тя.
— Няма нужда да ме спасявате, Мара Джейд — отвърна Кбаот. — Кажи ми, наистина ли вярваш, че ще стоя със скръстени ръце и ще позволя на върховния адмирал да ме затвори по този начин?
— Не мисля, че ти е искал позволение — отвърна Мара и се отдръпна от трона. — Тук няма нищо за нас, Скайуокър. Да изчезваме.
— Не съм ви разрешил да си тръгвате — извика властно Кбаот. Той вдигна ръка и Люк с изненада видя, че държи малък цилиндър. — Стойте си на местата.
Мара размаха бластера си:
— Не можеш да ни спреш с това — каза тя с едва прикрито отвращение. — Дистанционното е съвършено безполезно, след като към него не е включено нищо.
— Точно така — усмихна се леко Кбаот. — Но аз накарах войниците да ми го приготвят, преди да ги изпратя извън планината с оръжие и заповеди за хората ми.
— Как не! — Мара отстъпи крачка към стълбището, изгледа намръщено тавана над нея, а с лявата ръка намери парапета, който отделяше подиума с трона. — Но ще приемем думите ти на доверие.
Кбаот поклати глава: