— Разбирам — отвърна автоматично Мара. Един месец. Беше изгубила един месец тук. А през това време…
— Приготвили сме за вас апартамента за гости на горния етаж. Можете да се преместите там веднага щом се почувствате готова да излезете от тук — продължи лекарката. — Искате ли да проверя дали стаята е свободна?
Мара се обърна към нея и кимна:
— Би било много мило от ваша страна.
Лекарката извади предавател, включи го и заговори, а Мара пристъпи покрай нея към Чен.
— Как се развива войната през последния месец? — попита тя.
— Империята продължава да създава обичайните проблеми — отвърна Чен и размаха ръце. — Хората тук са доста ядосани. Акбар, Мадийн и останалите се държат като полудели. Опитват се да пропъдят имперските сили или поне да ги спрат.
Мара знаеше, че повече подробности няма да получи. С изключение на легендите за приключенията на известните контрабандисти, Чен се интересуваше единствено от проникването в компютри. Тя се намръщи, защото си спомни най-сетне защо Карде беше изпратил Чен тук.
— Чакай малко. Акбар отново ли е главнокомандващ? Значи вече си го оневинил за онази сметка?
— Разбира се — кимна Чен. — Подозрителната банкова сметка, около която съветник Фейлия вдигна толкова шум, се оказа пълна измама — онзи, който е проникнал в банката, е открил и сметката. Вероятно е работа на имперското разузнаване — навсякъде в програмите личи един и същ почерк. Доказах го за два дни.
— Сигурно са останали доволни. И защо все още си тук?
— Ами… — за момент Чен изглеждаше доста объркан. — Преди всичко никой не дойде да ме прибере — лицето му изведнъж засия: — Освен това се захванах с кода на съобщенията, изпращани от тук за Империята. Според генерал Бел Иблис Империята нарича източника Делта и той им изпраща информация направо от двореца.
— И те е помолил да го откриеш? — Мара сви устни: — Не ми се вярва да ти е предложил заплащане или нещо в замяна?
— Е… — Чен сви рамене. — Може и да го е направил. Но не си спомням подробности.
Лекарката закачи предавателя на колана си и се обърна към нея:
— Водачът ви ще пристигне всеки момент.
— Благодаря — кимна Мара, като устоя на изкушението да каже, че дори и насън ще се оправи из двореца по-добре, отколкото всеки водач на дневна светлина.
Сговорчивост и приветливост — това беше начинът двамата с Чен да получат кораб и да се измъкнат от планетата и войната. Вратата зад лекарката се отвори и в помещението влезе висока жена с чисто бяла коса.
— Здравей, Мара — усмихна се тя сериозно. — Казвам се Уинтър, личен помощник на принцеса Лея Органа Соло. Радвам се да те видя отново на крака.
— И аз се радвам, че съм тук — отвърна Мара, като се опита да запази учтив тон. Още някой, свързан със Скайуокър. Точно от това имаше нужда. — Да разбирам ли, че ти си моят водач?
— Водач, помощник и всичко друго, от което ще имаш нужда през следващите няколко дни — отговори Уинтър.
— Принцеса Лея ме помоли да се грижа за теб, докато тя и капитан Соло се завърнат от Филв.
— Не ми трябва помощник и изобщо не е нужно някой да се грижи за мен — каза Мара. — Имам нужда единствено от кораб.
— Вече действам по въпроса. Надявам се, че ще успея да намеря нещо в скоро време. Сега мога ли да ти покажа апартамента.
Мара прикри гримасата си. Узурпаторите от Новата република милостиво й предлагаха гостоприемство в бившия й дом.
— Много мило от твоя страна — отвърна тя, опитвайки се гласът й да не звучи подигравателно. — Идваш ли, Чен?
— Ти върви — отвърна той разсеяно, втренчил поглед в екрана на компютъра. — Аз ще остана да си поиграя още малко.
— Той ще се оправи и сам — увери я Уинтър. — Насам, моля.
Излязоха от преддверието и Уинтър тръгна към задния край на двореца.
— Апартаментът на Чен е точно до твоя — продължи тя, — но през последния месец едва ли е нощувал там повече от два пъти. Той превърна чакалнята на стаята за реанимация в кабинет, за да може постоянно да те наглежда.
Мара се усмихна. Чен прекарваше близо деветдесет процента от времето си, без да осъзнава околния свят, и едва ли точно на него би поверила ролята на медицинска сестра или пазач. Но все пак в постъпката му имаше мисъл.
— Благодарна съм, че сте се погрижили за мен — каза тя.
— Това беше най-малкото, което можехме да направим, за да ви се отблагодарим за помощта в битката при флотата „Катана“.