Изведнъж той пристъпи от парапета към другата страна на стълбата. Точно навреме. В следващия миг там се появи Скайуокър, отскочил от долната площадка на тронната зала. Той се приземи с гръб към Мара и за миг залитна, преди да възстанови равновесието си. Проблесна нова светлина, този път синьо-бяла, клонингът подскочи над парапета след Скайуокър, размахвайки яростно лазерния си меч, за да се предпази от евентуално нападение. Скайуокър се дръпна, Мара видя, че и Кбаот отстъпва. Клонингът скочи на пода и се втурна напред, лазерният му меч свистеше във въздуха. Скайуокър продължаваше да отстъпва, очевидно без да си дава сметка, че зад него остава само каменната стена.
Щяха да го хванат в капан. Двамата отминаха, Мара вдигна очи и срещна погледа на Кбаот.
— Както казах, Мара Джейд — продължи той, — неизбежно е. А когато със Скайуокър застанете от двете ми страни, по-низшите създания в галактиката ще се завтекат към нас като носени от вятъра листа. Сърцата и душите им ще бъдат наши.
Той погледна към другия край на залата и махна с ръка. Все още приведен зад останките от корниза, Карде подскочи изненадано, когато бластерът му изскочи от кобура и полетя към Кбаот. По средата на пътя към него се присъединиха лазерният меч на Органа Соло и бластерът, който Соло безуспешно се опитваше да достигне.
— А също и немощните им оръжия — добави Кбаот, протегна нехайно ръка, за да поеме оръжията, и погледна настрани към дуела, който наближаваше края си.
Точно тази възможност чакаше Мара. Вероятно това щеше да е последният й шанс. Тя се присегна през хаоса в съзнанието си, улови Силата и се съсредоточи върху оръжията, които летяха към Кбаот. Усети как хлабавият му контрол над тях се разпада. Лазерният меч на Органа Соло се отдели от бластерите и се приземи в ръката й.
Майсторът джедай стреснато се обърна към нея. Бластерите паднаха с трясък на стълбите.
— Не! — извика той с изкривено от страх, объркване и ужас лице.
Мара усети внезапния му яростен опит да изтегли меча, но той също бе белязан от объркване и ужас, а и този път Кбаот не разполагаше с елемента на изненадата. Ако имаше време, щеше да се възстанови от шока, но Мара не възнамеряваше да му дава тази възможност. Тя включи лазерния меч и нападна.
Клонингът усети приближаването й по ясното жужене на меча. Но Скайуокър бе опрял гръб в стената и изкушението да довърши врага беше неустоимо. Той замахна за последен път, Скайуокър се приведе под острието, лазерният меч потъна в стената… И тя избухна в лицето на клонинга. Скайуокър не беше отстъпвал към стената, а към един от екраните на тронната зала.
Клонингът изпищя — първият звук, който Мара чуваше от него — и отстъпи назад. Обърна се към нея с разкривено от гняв и страх лице. Погледът му все още беше разфокусиран. Тя вдигна лазерния меч…
ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР!
Мара се гмурна под падащото острие и се взря в лицето му. Лицето на Скайуокър. Лицето, което я бе преследвало в кошмарите близо шест години. Лицето, което императорът й бе заповядал да унищожи.
ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР!
И за пръв път, откак беше открила Скайуокър в повредения му изтребител в дълбокия космос, тя позволи на гласа да проехти в съзнанието й с пълна мощ. Вдигна меча и с всичка стила го стовари върху клонинга. Той се сви, лазерният меч падна на пода. Мара се взря в него, пое си дъх и гласът в съзнанието й замлъкна.
Край! Тя беше изпълнила последната заповед на императора и най-накрая беше свободна.
ГЛАВА 28
— Май това са всичките, капитане — каза Траун, впил поглед през илюминатора в бойните кораби на бунтовниците, хванати в гравитационните полета на кръстосвачите прехващачи. — Заповядайте на „Насилник“ и „Часовой“ да напуснат бойното поле. Всички бойни кораби да се приготвят за сблъсък с врага.
— Слушам, сър — отвърна Пелаеон, клатейки глава в мълчаливо изумление, и въведе заповедите в компютъра.
За пореден път въпреки очевидното върховният адмирал се бе оказал прав. Бойната флота на бунтовниците беше тук. И сигурно в този момент те се питаха какво не е било наред в чудесния им план.
— Струва ми се, адмирале, че може и да не унищожим всички кораби — предложи той. — Трябва да позволим някой да се върне на Корускант и да разкаже как сме ги надхитрили.
— Съгласен съм, капитане — отвърна Траун. — Макар да се съмнявам, че ще възприемат нещата така. По-скоро ще стигнат до заключението, че са били предадени.