Чу се ужасяващо скърцане на разкъсани подпори и външните слоеве на колоната величествено полетяха надолу. Чубака заглуши шума с предупредително изръмжаване.
— И аз — отвърна Ландо. — Да изчезваме.
Десет секунди по-късно двамата изхвърчаха навън, преодолявайки символичната охрана от един войник. Изминаха на бегом два коридора и чуха зад себе си далечния трясък от срутването на колоната върху пода на пещерата на клонингите.
— Добре — каза задъхано Ландо. Бяха стигнали до някакъв кръстопът и той се огледа във всички посоки. Арту беше свършил добра работа с отклоняването на войниците, целият район изглеждаше пуст. — Изходът е натам — каза той на Чубака и извади предавателя. — Ще се обадим на останалите и изчезваме.
От предавателя долетя ужасно трещене и Ландо подскочи.
— Хан?
— Ландо? — отвърна приятелят му едва доловимо през оглушителния шум.
— Аз съм — потвърди Ландо. — Какво става при вас?
— Лудият джедай събаря покрива върху главите ни — извика Хан. — С Лея имаме някакво малко прикритие, но Люк и Мара са на открито. Къде сте вие?
— Долу, близо до пещерата на клонингите — изръмжа през стиснати зъби Ландо. Ако аритмичният резонанс на Чубака бе задействал, един от реакторите в планината вече губеше равновесието си. Не се ли измъкнеха от планината, преди той да избухне… — Да дойдем ли да ви помогнем?
— Няма да можете — обади се Карде. — Входът на турболифта е затрупан с камъни. Изглежда, ще останем тук.
Чубака изръмжа.
— Забрави, Чуй, нищо не можеш да направиш — каза Хан. — Люк и Мара са тук, единствената ни надежда е в тях.
— А ако не успеят да го спрат? — попита Ландо с присвит стомах. — Нямате много време, вече задействахме аритмичен резонанс в активната зона на реактора.
— Добре — отвърна Хан. — Значи и Кбаот няма да се измъкне.
— Хан…
— Хайде, изчезвайте! — прекъсна го Хан. — Чуй, ако не се измъкнем, още някой освен Уинтър трябва да се грижи за Джейсън и Джейна. Разбираш ли ме?
— „Волният Карде“ е на входа — добави Карде. — Хората ми ви очакват.
— Добре — отвърна Ландо през стиснати зъби. — Късмет!
Прекъсна връзката и окачи предавателя на колана си.
Хан беше прав, от тук не можеха да направят нищо срещу Кбаот. Но с турболазерните оръдия на „Волният Карде“ и плановете на крепостта, които Арту беше научил…
— Идвай, Чуй — извика той, обърна се към изхода и побягна. — Още нищо не е приключило.
— Май така е най-добре — прошепна Кбаот, изгледа тъжно Люк и пристъпи към него.
Люк премига, за да прочисти праха в очите си, и се взря в стария джедай. Опитваше се да потисне болката, която пронизваше тялото му. Болката и растящото усещане за поражение. Коленичил на пода, затрупан до кръста с камъни, а към него се приближаваше луд майстор джедай, който искаше да го убие… Не. Джедаят действа само когато е спокоен. Когато е в мир със Силата.
— Майстор Кбаот, изслушайте ме — каза той. — Вие не сте добре. Аз мога да ви помогна.
Върху лицето на Кбаот се смениха няколко изражения, сякаш опитваше кое чувство му отива най-добре.
— Така ли? — иронично попита той. — И защо искаш да ми помагаш?
— Защото се нуждаете от помощ — отвърна Люк. — А ние се нуждаем от вас. Опитът и силата ви може да се използват за доброто на Новата република.
Кбаот изсумтя:
— Майсторът джедай Хорус Кбаот никога няма да служи на низшите същества, джедай Скайуокър.
— А защо не? Всички велики майстори джедай от Старата република са го правили.
— И това е било падението им — отвърна Кбаот и вдигна пръст към Люк. — Точно затова по-низшите създания се вдигнаха и ги убиха.
— Но те не…
— Стига вече! — извика Кбаот. — Не ме интересува мнението ти за нуждите на по-низшите създания. Аз сам ще реша дали те ще се подчинят на волята ми, или ще умрат — в очите му блеснаха пламъци: — И ти имаше този избор, джедай Скайуокър. Нещо повече, ти можеше да управляваш заедно с мен. Но избра смъртта.
Капчица пот, или по-скоро кръв, се търкулна по лицето на Люк.
— А какво ще стане с Мара?
Кбаот поклати глава:
— Мара Джейд вече не е твоя грижа. Ще се разправя с нея по-късно.
— Не — извика Мара. — Ще се разправиш с мен сега!
Люк вдигна очи. Върху нея продължаваха да падат камъни, но за негова изненада купчината, която би трябвало да я е затрупала, беше изчезнала. И той веднага разбра причината — размахването на лазерния меч не беше безполезно, както си бе помислил той. Мара беше направила няколко големи отвора в пода, от които камъните падаха в станцията за наблюдение под подиума с трона. Тя вдигна лазерния меч и нападна.