— След битката при „Катана“ капитан Карде прати и някои от дрехите и личните ти вещи — каза Уинтър, отключи една от резбованите врати и я отвори. — Обади ми се, ако е забравил нещо. Надявам се, че ще мога да ти го доставя. Ето ти и чипа, за който ти казах — добави тя и го извади от туниката си.
— Благодаря — кимна Мара и пое чипа.
Мебелите в стаята бяха направени от фиджисийско дърво от Кардуин и с носещия се наоколо нежен аромат я връхлетяха спомени за блестящите дни на имперската сила и мощ…
— Мога ли да ти бъда полезна с още нещо?
Спомените се разпръснаха. Пред нея стоеше Уинтър.
Изведнъж славните дни на Империята изчезнаха.
— Не, всичко е наред.
Уинтър кимна.
— Ако се нуждаеш от нещо, обади се на дежурния офицер — махна към бюрото тя. — По-късно и аз ще съм на твое разположение, но точно сега има среща на съвета и трябва да присъствам.
— Върви, върви — отвърна Мара. — И още веднъж ти благодаря.
Уинтър се усмихна и излезе. Мара отново вдъхна дълбоко аромата на фиджисийското дърво и се насили да отпъди витаещите наоколо спомени. Намираше се тук и сега и както имперските инструктори толкова често бяха повтаряли, първото нещо в занаята й бе да се впише в обстановката. Това значеше да не изглежда като беглец от лекарското отделение.
Карде й беше оставил доста добър набор от дрехи: полуофициална рокля, два обикновени костюма, с които можеше да се появи по улиците на стотици планети, без да изглежда не на място, и четири от обикновените туники, които носеше на борда на кораба. Мара избра една от тях, облече се и се зае да разгледа оставените от Карде вещи. С малко късмет и може би известна предвидливост от страна на Карде…
Ето го — малкия кобур за китката. Бластерът липсваше, разбира се — капитанът на „Непреклонен“ й го беше взел и нямаше вероятност имперските войници да й го върнат скоро. Търсенето на такова оръжие сред арсенала на Новата република би било загуба на време, макар че се изкушаваше да помоли Уинтър да й намери бластер само за да види реакцията й. За щастие имаше и друг начин.
На всеки етаж в императорския дворец имаше голяма библиотека, а във всяка от тях — по един комплект чипове, наречен „Подробна история на Корвис Минор“. Като се имаше предвид колко невзрачна беше историята на Корвис Минор, вероятността някой да извади сборника от рафта беше изключително малка. И това беше чудесно, защото в кутията нямаше чипове.
Бластерът беше малко по-различен модел от онзи, който й бяха отнели имперските войници. Но пълнителят му беше зареден и той изпълни плътно кобура на китката. Сега, каквото и да се случеше с войната и с вътрешнополитическото боричкане в Новата република, поне можеше да се сражава.
Мара замря с измамната кутия в ръка. С известно закъснение в съзнанието й се бе появил смущаващ въпрос. Какво имаше предвид Уинтър, когато спомена за новия бездънен източник на войници и екипажи? Да не би някоя от системите в Новата република да е минала на страната на Империята? Или Траун е открил неизвестна до този момент планета и е мобилизирал населението й? Преди да я попита, трябваше да кодира съобщение и да го предаде на определената от Карде свръзка. Колкото по-скоро се махне от тук, толкова по-добре.
Тя върна на мястото й празната кутия за чипове и тръгна към апартамента си, усещайки успокоителната тежест на бластера, прикрепен към лявата й китка.
Траун отмести блестящите си червени очи от отвратителните на външен вид предмети на изкуството, изобразени на двойния кръг екрани около командното му кресло.
— И дума не може да става.
Кбаот бавно се извърна от холографските изображения на уустридските статуи.
— Така ли? — надигна той глас като приближаваща буря. — Какво искате да кажете?
— Съвсем е ясно — отвърна студено Траун. — Също както военната логика. Не разполагаме с достатъчно сили за нападение на Корускант, нито с линии за доставка и бази за традиционната обсада. При тези обстоятелства всяка атака би била безполезна и следователно Империята няма да я предприеме.
Лицето на Кбаот потъмня:
— Внимавайте, върховен адмирал Траун — предупреди той. — Аз управлявам Империята, не вие.
— Така ли? — отвърна Траун и погали йосаламира в хранителната рамка над раменете си.
Кбаот се изпъна в цял ръст, в очите му внезапно блеснаха пламъци.