Изживяването беше възбуждащо и едновременно страшно. В главата му нахлуха спомени — около него бушува вятърът, когато пропадна от вътрешното равнище на Облачния град на Беспин, минути по-късно виси на върха на пръстите си под града, лежи изтощен на пода на втората „Звезда на смъртта“ и през болката усеща гнева и безпомощността на императора, когато Вейдър го хвърли в прегръдките на смъртта. Гладката повърхност на стената бързо оставаше назад, отбелязвайки стремглавия му напредък към ръба и празнотата отвъд…
Люк вдигна глава, премигвайки на вятъра, който брулеше лицето му, и надникна през рамо. Смъртоносният край вече се виждаше, а той се приближаваше към него с ужасна скорост. Наближаваше все повече и повече, но в последната секунда извъртя рязко лазерния меч. Прорезът се изви хоризонтално и след миг Люк бавно спря.
За момент увисна несигурно на една ръка, колкото да си поеме дъх и да поуспокои ударите на сърцето. По прореза на стената играеха отблясъците от последните лъчи на залязващото слънце. Следата от лазерния меч се издигаше на повече от сто метра. Люк се надяваше, че разстоянието е достатъчно и вече е извън обръча на имперските войници.
Зад него слънцето се спусна под хоризонта и следата от спускането му по стената изчезна. Люк внимателно се зае да пререже отвор през нея, увиснал на изтръпналите си пръсти.
— Адмирале, пристигна докладът от командира на щурмоваците — извика Пелаеон, прочете съобщението на екрана на командното табло и се намръщи. — Изглежда, Скайуокър изобщо не е попадал в обръча.
— Не се изненадвам — отвърна мрачно Траун и погледна екрана. — На няколко пъти предупреждавах разузнаването да не подценява обхвата на сетивата на Скайуокър. Очевидно не са приели думите ми сериозно.
Капитанът усети присвиване в гърлото.
— Тъй вярно, сър. Но той със сигурност е бил там, така че едва ли е отишъл далеч. Щурмоваците са направили втори преграден обръч и са започнали да претърсват сградите.
Върховният адмирал въздъхна.
— Не, Скайуокър няма да влезе в сграда — поклати глава той. Гласът му отново звучеше спокойно. — Онзи номер с примамката и бластера… — адмиралът рязко вдигна поглед към Пелаеон: — Нагоре, капитане. Качил се е на покрива.
— Въздушните плъзгачи вече обикалят района, сър. Ако е там, ще го забележат.
— Добре — Траун докосна един клавиш на командното табло и пред тях се появи холограма на карта на този сектор от града. — А какво ще кажете за преградата срещу вятър в западния край на обръча от щурмоваци? Може ли да се спусне по нея?
— Нашите хора тук твърдят, че е невъзможно — поклати глава Пелаеон. — Стената е отвесна и абсолютно гладка, а отдолу няма никаква преграда. Ако Скайуокър наистина е влязъл в тази уличка, значи още е там. Или в подножието на платото.
— Вероятно — кимна Траун. — Но въпреки това се разпоредете един от плъзгачите да огледа района. А какво стана с кораба на Скайуокър?
— Разузнаването все още се опитва да установи кой е — призна Пелаеон. — Има някакъв проблем с данните на космодрума. Но ще разберем до няколко минути.
— С които не разполагаме заради празноглавието на агента им — изкрещя върховният адмирал. — Да бъде понижен в чин.
— Слушам сър — Пелаеон въведе заповедта в компютъра. Наказанието не беше леко, но можеше да бъде и доста по-жестоко. Покойният лорд Вейдър незабавно би удушил провинилия се. — Но космодрумът вече е обграден.
Траун замислено потърка брадичката си.
— Едва ли ще има полза — промълви разсеяно той. — Но, от друга страна…
Обърна глава и погледна през илюминатора към планетата, която бавно се въртеше под тях.
— Изтеглете хората ни, капитане. Всички, с изключение на клонингите. Поставете охрана само около кораба на Скайуокър.
Пелаеон премига изненадано:
— Сър?!
Траун се обърна към него. В блестящите му червени очи играеха пламъци.
— Войниците на космодрума не разполагат с достатъчно йосаламири, за да спрат един джедай, капитане. Така че няма смисъл да се опитваме да го правим. Ще оставим Скайуокър да излети в космоса и ще го приберем заедно с кораба му на „Химера“.