— Разкажи ми какво се случи, мичман.
Мичъл преглътна нервно.
— Сър, тъкмо бях прехванал товарния кораб, и той се разпадна на реагиращи на прехващащия лъч частици. Системата се опита да ги прехване всичките и блокира.
— И какво направи ти?
— Ами… сър, ако бях изчакал частиците да се разсеят, изтребителят щеше да се измъкне извън обхвата. Така че се опитах да ги разпръсна и превключих прехващащия лъч да проследи промяната в траекторията.
— И това не свърши работа.
От устните на Мичъл се изтръгна тиха въздишка.
— Тъй вярно, сър. Системата не успя да се справи и блокира.
— Така… — Траун леко изправи глава: — Разполагаше с известно време да обмислиш действията си, мичман. Сети ли се за някакъв друг начин на действие?
Устните на младия мъж потрепериха.
— Не, сър. Съжалявам, но не се сещам за нищо друго. Не си спомням в учебниците да е описана подобна ситуация.
Траун кимна:
— Правилно. Наистина няма. През последните десетилетия бяха предложени няколко различни метода в отговор на гамбита със скрития изтребител, но нито един от тях не е бил приложен на практика. Действията ти са един от най-изобретателните опити в тази насока, особено в светлината на малкото време, с което разполагаше. Фактът, че опитът се провали, по никакъв начин не омаловажава значимостта му.
На лицето на Мичъл се изписа предпазливо недоверие.
— Сър?
— Империята има нужда от бързо мислещи и изобретателни хора, мичман — отвърна Траун. — Повишавам те в лейтенант и първата ти задача е да намериш начин за противодействие на този гамбит. След днешния успех бунтовниците могат да се опитат да го приложат отново.
— Слушам, сър — въздъхна Мичъл. На лицето му отново се появяваше цвят. — Благодаря ви, сър.
— Поздравления, лейтенант Мичъл — кимна Траун и се обърна към Пелаеон. — Предавам ви мостика, капитане. Върнете се към първоначалния летателен план. Ако имате нужда от мен, ще бъда в личната си командна зала.
— Слушам, сър — избъбри Пелаеон.
Застанал до новопроизведения лейтенант, той изпрати с поглед Траун, усещайки как по мостика се разлива преклонение. До този момент екипажът на „Химера“ вярваше и уважаваше върховния адмирал, но от днес бе готов да умре за него.
И за пръв път от пет години Пелаеон най-накрая беше убеден, че със старата Империя вече е свършено. Беше се родила нова Империя, начело на която стоеше върховният адмирал Траун.
Изтребителят висеше самотно в непрогледния мрак на светлинни години от каквото и да е парче твърда материя, по-голямо от зрънце прах. Сякаш отново се повтаряше схватката със звездния разрушител, която беше захвърлила Люк в дълбокия космос и бе довела до срещата му с Талон Карде и Мара Джейд и накрая до Миркр.
За щастие приликата бе само външна. Така ли бе наистина? От гнездото на дроида долетя нервно пиукане.
— Стига, Арту! Успокой се — смъмри го Люк. — Положението не е чак толкова безнадеждно. И без това нямаше да можем да стигнем без зареждане до Корускант. Само дето трябва да го направим по-близо, това е всичко.
Отговорът бе възмутено изсумтяване.
— Сериозно ти говоря, Арту — каза търпеливо Люк и прехвърли списъка с планети от навигационния компютър към дроида. — Виж, това са местата, до които можем да стигнем с останалите ни енергийни клетки. Виждаш ли?
Дроидът внимателно разглеждаше списъка и Люк се възползва от възможността да му хвърли още един поглед. Разполагаха с доста голям избор, но на повечето от планетите не можеше да се покаже с изтребител на Новата република. Половината бяха под пряк имперски контрол, а повечето от останалите или клоняха към Империята, или все още не бяха взели окончателно решение.
Но дори и на планети под контрола на Империята съществуваха пукнатини в системите за охрана, през които би могъл да се промъкне един изтребител. Можеше да кацне на усамотено място, да отиде пеш до най-близкия космодрум и да купи нови енергийни клетки с останалата му имперска валута. Обратният път с енергийните клетки щеше да е немалък проблем, но все щяха да се справят двамата с Арту. Арту изпиука предложение.
— Кесъл е една възможност — съгласи се Люк. — Но не съм сигурен дали е благоразумно да спираме там. Доколкото знам, там все още управлява Морут Дуле, а Хан открай време му няма вяра. Мисля, че е по-добре да отидем до Фуилсвинг или дори до…
Той млъкна внезапно. Една от планетите в списъка внезапно привлече вниманието му. Планета, чиито координати Лея бе вкарала в навигационния компютър, преди да отлети на тази мисия. Онор.
— Имам по-добра идея, Арту — каза замислено Люк. — Какво ще кажеш да се отбием при ногрите?