— Генералът вече прехвърли агентите си към нашето разузнаване — отвърна Мон Мотма и на бузата й потрепери едно мускулче. — Все още ги приобщаваме към системата ни.
— Нямам предвид агентите му — поклати глава Акбар.
— Говоря за самия генерал. Защо не е тук?
Лея погледна Мон Мотма и отново я присви стомахът. Гарм Бел Иблис беше една от първите влиятелни личности, застанали зад обединението на разпокъсаните групи от съпротивата в общия Бунтовнически съюз и дълги години участваше в нелегалната ръководна тричленка, в която влизаха още Мон Мотма и приемният баща на Лея — Бейл Органа. Но след като Органа загина с хората си при нападението на „Звездата на смъртта“ над Алдеран, Мон Мотма започна да съсредоточава в ръцете си все повече власт, Бел Иблис напусна съюза и тръгна по свой път. Сам беше продължил личната си война срещу Империята, докато не срещна случайно сънародника си корелианец Хан Соло.
Настойчивата молба на Хан доведе Бел Иблис и шестте му крайцера в помощ на Новата република в битката при флотата „Катана“. Мон Мотма приветства завръщането на Бел Иблис и го призова да забравят различията от миналото.
След това се отметна от думите си и го изпрати да укрепява позициите на флотата в пограничните сектори на Новата република. Колкото може по-далеч от Корускант.
Лея не можеше да вини Мон Мотма за решението й. Но в Новата република все още имаше хора, които помнеха тактическия гений на Бел Иблис, и не всички от тях бяха готови да оправдаят Мон Мотма.
— На бойното поле имат нужда от способностите на генерала — спокойно каза Мон Мотма.
— Както и ние тук — рязко добави Акбар, но Лея долови в гласа му примирение.
Адмиралът току-що се беше върнал от инспекция на отбранителните системи на Фарфин и Доломар, а сутринта щеше да замине за Дантуин. С настъпването на имперската бойна машина Новата република не можеше да си позволи лукса да прибере най-добрите си фронтови командири и да ги превърне в щабни плъхове.
— Разбирам загрижеността ви — каза по-меко Мон Мотма. — Когато положението там се стабилизира, възнамерявам да върна генерал Бел Иблис и да му поверя тактическото планиране.
Ако успеем да стабилизираме положението, поправи я на ум Лея и усети как стомахът й отново се стегна. До този момент офанзивата вървеше съвсем според плановете на Империята… Мисълта й остана недовършена, тя изведнъж разбра какво всъщност се случваше. Не, стомахът й не се свиваше, а … Акбар отново говореше нещо.
— Моля да ме извините — прекъсна го Лея и с мъка се изправи. — Съжалявам, че ви прекъсвам, но се налага да отида до лекарското отделение.
Очите на Мон Мотма се разшириха изненадано:
— Близнаците ли?
Лея кимна:
— Май вече са на път.
Стените и таванът на родилната зала бяха в топъл кафеникав цвят, по тях играеха разноцветни светлинки в синхрон с мозъчните вълни на Лея. На теория те трябваше да й помогнат да се отпусне и да се съсредоточи върху предстоящата задача. Но Лея вече бе решила, че след десет часа гледане техниката е изгубила ефективността си.
Присви я нова контракция, най-силната до този момент. Лея автоматично се присегна със Силата и използва методите, които Люк й беше показал, за да облекчи болката в протестиращите мускули. Ако не друго, раждането й даваше възможност поне да упражнява джедайските си умения. И то не само за усмиряване на болката. Всичко е наред, прошепна тя към малките създания в корема си. Всичко е наред. Мама е тук.
Но това не помогна много. Понесени като във вихър от непонятни за тях сили, които бавно извъртаха и изтласкваха малките им телца към неизвестното, близнаците изпитваха страх с неразвитите си съзнания. Баща им, изглежда, не беше в по-добра форма.
— Добре ли си? — попита Хан за хиляден път, откак се беше появил.
Стисна ръката й по-силно, също за хиляден път, когато рязката болка я накара да свие рамене.
— Да — увери го Лея. Раменете й се отпуснаха с края на контракцията и на свой ред и тя стисна ръката му. — Но май ти не си много добре.
Хан направи гримаса и каза сухо:
— Отдавна ми мина времето за лягане.
— Сигурно е затова — съгласи се тя. Хан се държеше като чувал върху ролкови кънки от самото начало на раждането, но полагаше мъжествени усилия да прикрие нервността си. Лея предполагаше, че го прави по-скоро заради нея, а не толкова заради вредата, която би причинило на имиджа му това признание. — Съжалявам.