За момента техният малък сектор от битката сякаш бе чист. Той вкара изтребителя в бавно въртяща се орбита и огледа набързо цялото бойно поле.
Положението беше по-лошо, отколкото бе предполагал. По-лошо бе дори и отпреди пет минути. От хиперпространството изскочиха още два звездни разрушителя клас „Победа“ и заеха позиции за пряк обстрел на трите останали калмариански кръстосвача. С честотата, с която стреляха турболазерните батареи на звездните разрушители…
— Свиреп ескадрон, курс двайсет и две, точка, осем — заповяда Уедж и извъртя изтребителя към разрушителите.
Чудеше се как, по дяволите, бяха успели да направят това имперските кораби. Извършването на толкова прицелен скок през хиперпространството беше трудна работа дори в идеални условия, а в хаоса и напрежението на битката си беше направо невъзможно. Това бе пореден пример за невероятните нови способности на Империята да координира силите си.
От гнездото на космическия робот се чу предупреждаващо пиукане — намираха се твърде близо до тяло с голяма маса, за да могат да извършат скок през хиперпространството. Уедж изненадано погледна навън и едва сега забеляза в далечината един кръстосвач прехващач, останал встрани от битката. Очевидно имперските войници не искаха нито един от корабите на Новата република да се измъкне от схватката. Насреща им се носеше първата вълна имперски изтребители, излетели от звездните разрушители клас „Победа“.
— Поркинс формация — заповяда той. — Внимавайте за нападения от фланга. Звезден кръстосвач „Ортаван“, говори командирът на Свирепия ескадрон. Дръжте се, идваме!
— Останете си по местата, командир — отвърна мрачен монкалмариански глас. — Превъзходството им е огромно. Не можете да ни помогнете.
Уедж стисна зъби. Монкалмарианецът сигурно беше прав.
— Все пак ще опитаме — каза той. Бързо приближаващите имперски изтребители вече почти бяха в обхвата им. — Дръжте се!
— Свиреп ескадрон, говори Бел Иблис — намеси се нов глас. — Прекратете атаката. Пригответе се да завиете трийсет градуса надясно.
Уедж с усилие удържа напиращия през устата му словесен поток, който най-вероятно щеше да го прати на военен съд. Докато един кораб е цял, винаги има надежда за спасение. Но очевидно великият генерал Бел Иблис бе решил друго.
— Прието, генерале — въздъхна той. — Свиреп ескадрон, внимавай.
— Свиреп ескадрон, сега!
Уедж неохотно се подчини на заповедта и зави надясно. Имперските изтребители промениха курса си, за да ги пресрещнат, но като че ли изведнъж изгубиха самоувереността си…
И с трясък, който се разнесе ясно дори и през свръхразредената атмосфера в космоса, през току-що освободеното от Свирепия ескадрон пространство прелетя щурмова част тежки изтребители. Имперските кораби, завили да пресрещнат Свирепия ескадрон, се оказаха неподготвени и преди да успеят да се върнат в предишната си отбранителна позиция, тежките изтребители ги подминаха и с пълна скорост се отправиха към обкръжения звезден кръстосвач.
— Добре, Свиреп ескадрон — каза Бел Иблис. — Ваш ред е. Подсигурете им гърба.
Уедж се усмихна мрачно. Трябваше да се досети, че Бел Иблис е подготвил изненада за врага.
— Прието, генерале. Свиреп ескадрон, да им видим сметката!
— А след това — добави Бел Иблис — се пригответе за отстъпление.
Уедж премига изненадано и усмивката изчезна от лицето му. Да отстъпят ли?! Той завъртя кораба си към имперските изтребители и хвърли поглед към главното бойно поле.
Преди няколко минути положението изглеждаше доста зле. Сега беше на ръба на катастрофата. Частта на Бел Иблис — петнайсетте бойни кораба, с които бяха започнали битката — бе намаляла с една трета и сега повечето бяха скупчени за отбрана до последна капка кръв. Плътно ги обкръжаваха и ги държаха под системен обстрел над двайсет звездни разрушители и тежки крайцери.
Уедж отново погледна приближаващите се имперски изтребители и скрития зад тях кръстосвач прехващач, чиито гравитационни лъчи не позволяваха на обкръжената бойна част да избяга през хиперпространството…
Дойде схватката с имперските изтребители и вече нямаше време за размишления. Битката беше ожесточена, но кратка — внезапната поява на тежките изтребители под прикритието на Свирепия ескадрон беше изкарало от равновесие имперските пилоти. След три-четири минути Свирепият ескадрон отново владееше положението.
— Сега какво, водач? — попита втори.
Ескадронът се престрои в отбранителна формация зад носещите се отломки от битката. Уедж стисна наум палци и погледна назад към „Ортаван“. Ако планът на Бел Иблис се бе провалил…