Авис изсумтя:
— Все още не мога да повярвам на данните на Скайуокър. Струва ми се, че ако изобщо е възможно да се отглеждат умствено стабилни клонинги за толкова кратко време, старите господари на клонинги щяха да са го направили.
— Нищо чудно да са успели — изтъкна Карде. — От онази епоха почти не е останала информация за техниките на клониране. Аз съм виждал документи само от много по-ранните опити отпреди войната.
— Добре, прав си — поклати глава Авис. — И все пак по-добре да не се бяхме намесвали.
— Току-виж излязло, че нямаме никакъв избор — Карде посочи товарния кораб, който продължаваше да се движи успоредно с тях: — Май си имаме опашка. Би ли проверил данните му за самоличност?
— Разбира се — Авис хвърли преценяващ поглед към товарния кораб и се обърна към компютъра. — Регистрацията му ми е напълно непозната. Чакай малко… Да, променили са данните си с обикновено пренастройване на предавателя. Да видим дали измислената от Чен програма за разкодиране няма да открие истинската самоличност.
Карде кимна. Споменаването на Чен го накара мислено да пресече галактиката до Корускант и двамата помощници, които бе оставил там под грижата на Новата република. Ако лекарите не грешаха с прогнозите си, Мара вече трябваше да се е възстановила напълно и сигурно скоро щеше да направи опит да се свърже с него. Той си отбеляза наум да провери агента си веднага щом приключеха тукашната акция.
— Разбих го! — извика триумфиращо Авис. — Е, май сме попаднали на един стар приятел, Карде. Корабът е „Селска чест“, собственост на далеч не толкова почитаемия Самюъл Томас Гилеспи.
— Интересно — Карде изгледа кораба, който сега беше на по-малко от сто метра от тях. — Май няма да е зле да разберем какво иска — той включи предавателя на насочено излъчване. — Талон Карде вика „Селска чест“. Хайде, Гилеспи, кажи здрасти.
— Здравей, Карде — отвърна познат глас. — Нали нямаш нищо против, преди да те поздравя, да видя с кого си имам работа?
— Нямам, разбира си — увери го Карде. — Чудесно си се справил с прикриването на данните за самоличност.
— Явно е можело и по-добре — отвърна сухо Гилеспи. — Ние изобщо не успяхме да те разпознаем. Какво правиш насам?
— Тъкмо щях да те питам същото — отвърна Карде. — Нали се канеше да се оттеглиш от занаята?
— Оттеглих се — потвърди мрачно Гилеспи. — Благодарих за всичко и си тръгнах с добро. Купих си парче земя на една отдалечена планета, за да наблюдавам как растат дърветата, и да бъда възможно най-далеч от всякакви неприятности. Мястото се казва Укио. Чувал ли си за него?
Авис изненадано поклати глава и измърмори нещо под нос.
— Напоследък доста често се споменаваше — потвърди Карде. — Там ли беше по време на имперското нападение?
— По време на нападението, на капитулацията, после на окупацията и накрая не издържах — изръмжа Гилеспи. — В интерес на истината наблюдавах обстрела внимателно. Беше потресаващо.
— А може да ти донесе и доста пари — подхвърли Карде и се замисли усилено. Доколкото знаеше, Новата република все още не разполагаше с обяснение за успеха на Империята на Укио. Ясни данни за нападението щяха да бъдат безценни за хората от отдела по анализи, а и щяха да донесат добри пари на свидетеля на схватката и на доставчика им. — Случайно да имаш записи от нападението?
— Само на обстрела в началото — отвърна Гилеспи. — В чиповете на макробинокъла.
— Може и да ти намеря купувач за тях — каза Карде. — Това ще ти е възмездие за част от изгубеното имущество.
— Едва ли купувачът ти ще е готов да плати толкова — изсумтя Гилеспи. — Не е за вярване, Карде, хич не е за вярване. Знам, че не говорим за Свайврън, но дори и укианците трябваше да се съпротивяват малко повече.
— Империята има голям опит в подчиняването на размирни планети — вметна Карде. — Късметлия си бил, че изобщо си успял да се измъкнеш.
— Много си прав — съгласи се Гилеспи. — Фон и Рапапор ме измъкнаха буквално под носа на щурмоваците. Но поне успях да си разчистя сметките с работниците, които изпратиха да превърнат земята ми в селскостопанска ферма. Новата имперска система с използването на клонинги наистина е отвратителна.
Карде хвърли многозначителен поглед към Авис и попита:
— Какво имаш предвид?
— Как какво имам предвид! — ядоса се Гилеспи. — Съвсем случайно не мисля, че хората трябва да идват от поточната линия. А дори и да идваха от там, определено не бих поверил ръководството й на Империята. Трябва да видиш тварите, които бяха пратили да барикадират пътищата — тръпки да те побият само като ги погледнеш.