— Не се и съмнявам. Какво мислиш да правиш, след като напуснеш Шазуа?
— Не мога да кажа, че имам някакви планове, преди да стигна там — отвърна кисело Гилеспи. — Надявах се да се свържа със стария агент на Браск и да видя дали не иска да ни вземе отново в групата. Защо питаш? Да не би да предлагаш нещо по-добро?
— Възможно е. Като за начало можем да изпратим чиповете от макробинокъла ти на моя купувач и да ти платя от кредитната линия, която е открил на мое име. А замислям и нещо друго и ако те заинтересува…
— Имаме си компания — прекъсна го Авис. — Два имперски кораба идват право насам. Приличат на бойни фрегати клас „Копие“.
— Охо… — измърмори Гилеспи. — Може би не сме се измъкнали от Укио толкова незабелязано, колкото си мислех.
— Според мен е по-вероятно да идват заради нас — Карде нервно облиза устни и въведе в компютъра курс за избягване на сблъсъка. — Радвам се, че си поговорихме, Гилеспи. Ако искаш да си продължим приказката, след една седмица ще бъда в системата на Троган. Знаеш мястото.
— Ако се измъкнеш от тук, след седмица ще ме намериш там — отвърна Гилеспи. — Ако не, поне не им се давай лесно.
Карде прекъсна връзката.
— Няма — измърмори той и след това добави по-високо: — Хайде тогава, да започваме. Бавно и спокойно…
Изви „Волният Карде“ леко наляво, сякаш се канеше да заобиколи планетата и да направи нов скок през хиперпространството.
— Да предупредя ли останалите? — попита Авис.
— Още не — отговори Карде, хвърли бърз поглед към екраните на командното табло и вкара данните в навигационния компютър, за да пресметне координатите за скока през хиперпространството. — Предпочитам да прекъсна операцията и по-късно да се опитам да вляза в информационната система на гарнизона в Шазуа, отколкото да започна схватка с две бойни фрегати.
— Аха — въздъхна замислено Авис. — Карде, те не ни последваха.
Карде вдигна поглед. Помощникът му беше прав — фрегатите не бяха променили курса си и устремено се носеха в първоначалната посока. Право към „Селска чест“. Авис го гледаше очаквателно.
— Какво ще правим сега?
Карде погледна назад към имперските кораби. „Волният Карде“ беше въоръжен много добре, а и екипажът му беше от най-опитните в занаята. Но с тежките си турболазерни оръдия двете фрегати щяха да превъзхождат групата, която беше довел на Шазуа.
В този момент „Селска чест“ рязко се раздвижи. Корабът се завъртя в киогранска маневра и с висока скорост зави под остър ъгъл спрямо предишния си курс. Фрегатите изобщо не се хванаха и го последваха по петите.
„Волният Карде“ остана сам. Можеха да продължат към Шазуа, да нападнат гарнизона, да проникнат в информационната му система и да се измъкнат, преди фрегатите да успеят да се притекат на помощ на имперските войници на повърхността. Бързо и чисто — точно според предпочитанията на Новата република. Но с Гилеспи се познаваха отдавна, а според разбиранията на Карде един приятел контрабандист винаги се нареждаше пред всяко галактическо правителство.
— Очевидно Гилеспи не се е измъкнал от Укио толкова тайно, колкото си мислеше — подхвърли той, изви рязко „Волният Карде“ и включи интеркома. — Лахтън, Чин, Корвис: пригответе оръдията.
— Да повикам ли останалите кораби? — попита Авис и включи защитните полета и тактическия екран.
— Първо да привлечем вниманието на фрегатите — отвърна Карде.
Тримата мъже при турболазерните оръдия сигнализираха, че са готови, той си пое дълбоко дъх и включи двигателите на пълна мощност. Командирът на фрегатите реагира светкавично. Веднага щом „Волният Карде“ промени посоката си, един от имперските кораби изостави преследването на „Селска чест“ и се обърна да пресрещне новата заплаха.
— Май вече привлякохме вниманието — отбеляза разтревожено Авис. — Да викна ли и останалите?
— Да — отвърна Карде и включи предавателя на насочено излъчване към „Селска чест“. — Гилеспи, тук Карде.
— Да, виждам те — отвърна Гилеспи. — Какво си мислиш, че правиш?
— Помагам ти.
Двайсетте лазерни оръдия на фрегатата пред тях откриха огън и по корпуса на „Волният Карде“ започнаха да святкат зелени пламъчета. Турболазерните оръдия отвърнаха веднага, но трите им лъча изглеждаха доста жалки в сравнение с огневата мощ на фрегатата.
— Вече хванахме тази. Най-добре изчезвай, преди другата да те настигне.
— Хванали сте я!? — възкликна Гилеспи. — Виж, Карде…
— Изчезвай, казах! — прекъсна го рязко Карде. — Не можем да ги държим до безкрай. Не се тревожи за мен — не съм сам.
— Идват! — извика Авис и Карде хвърли поглед към екрана.