Пелаеон впери поглед в картините и стомахът му се присви.
— Ще нападнем Мрайс?!
— Плодът е напълно узрял за откъсване — изтъкна Траун. — Една база там ще ни даде възможност да организираме атаки в сърцето на Бунтовническия съюз.
— Само че бунтовниците също го знаят — подхвърли предпазливо Пелаеон. Нима непрестанните настоявания на Кбаот за пряко нападение над Корускант бяха пуснали корени в съзнанието на върховния адмирал? — Ако нападнем Мрайс, те ще предприемат светкавична контраатака.
— Точно така — Траун се усмихна с мрачно задоволство. — Когато най-накрая бъдем готови да унищожим флотата от сектора на Корускант, Мрайс ще бъде перфектната примамка. Ако бунтовниците излязат да ни пресрещнат, ще ги победим. А ако по някакъв начин се досетят за капана и откажат да се появят, ще завоюваме плацдарм за бъдещи нападения. И в двата случая Империята ще възтържествува — той се пресегна към командното табло и холографските изображения се смениха с тактическа карта на космоса. — Но тази битка е все още далеч в бъдещето. Сега върховната ни цел е да построим силна флота, която да подсигури окончателната ни победа. Междувременно ще продължим да нанасяме удари на бунтовниците, за да не им позволяваме да се съвземат.
Пелаеон кимна:
— Нападението над Орд Мантел е голяма крачка в тази посока.
— Със сигурност ще предизвика паника в околните системи — продължи Траун. — Освен това ще отслаби натиска на бунтовниците върху основните ни линии за доставка на кораби.
— Това би било чудесно — каза намръщено Пелаеон. — В последния доклад от Билбринджи се твърди, че корабостроителницата почти е изчерпала количествата тибиански газ, хфредиум и камрис.
— Вече заповядах на гарнизона в Беспин да се увеличи производството на тибиански газ — отвърна Траун и докосна клавиш на контролното табло. — А преди няколко часа разузнаването докладва, че са засечени огромни запаси от метала на удобно за светкавичен набег място.
Докладът се появи на екрана на компютъра и Пелаеон се наведе, за да го прочете. Стигна до координатите на планетата и възкликна:
— Това ли разбира разузнаването под удобно място?!
— Не сте ли съгласен? — попита спокойно Траун.
Пелаеон отново погледна доклада и на лицето му се разля мрачна усмивка. Империята вече беше атакувала подвижния минен комплекс на Ландо Калризиан на свръхгорещата планета Нклон, когато се нуждаеше от минни къртици за замисленото от Траун нападение над корабостроителницата на Слуис Ван. Акцията струваше милиони човекочаса — първо, за подготвянето на звездния разрушител „Съдник“ за високите температури, дължащи се на близката до слънцето орбита на Нклон, и след това, за поправка на повредите.
— Зависи за колко ще трябва да се лишим от звездния разрушител, който ще участва в нападението.
— Основателно уточнение — съгласи се Траун. — За щастие за операцията няма да е нужен звезден разрушител. Три-четири от новите ни крайцери са напълно достатъчни, за да неутрализират отбраната на Нклон.
— Но крайцерите няма да могат да… — Пелаеон млъкна внезапно, изведнъж разбрал целия замисъл. — Няма нужда корабът да е толкова голям, че да издържи на прякото слънчево излъчване. Ако успеем да заловим някой от прикриващите кораби, крайцерите ще могат да се потулят под защитния му чадър.
— Точно така — кимна Траун. — А залавянето на един прикриващ кораб не е проблем. Въпреки впечатляващите размери той се състои само от защитния чадър, системата за охлаждане и малка совалка за екипажа, която осигурява и мощността. Шест пълни нападателни совалки бързо ще се справят със задачата.
Пелаеон отново се залови да прегледа доклада на разузнаването.
— А ако Калризиан продаде запасите си, преди да подготвим акцията?
— Няма — увери го Траун. — Цената на металите току-що започна да се покачва, а Калризиан е от хората, които винаги изчакват да се вдигне още малко.
Освен ако Калризиан не се поддадеше на внезапен патриотичен импулс и не продадеше запасите на приятелите си от Новата република въпреки ниските цени.
— И все пак, сър, струва ми се, че нападението трябва да стане възможно най-скоро.
— Препоръката ви е взета под внимание, капитане — усмихна се Траун. — Нападението започна преди десет минути.
Пелаеон също се усмихна. Някой ден сигурно щеше да се научи да не се съмнява в действията на върховния адмирал.
— Тъй вярно, сър.
Траун се отпусна в креслото.
— Върнете се на мостика, капитане, и се пригответе за прехвърляне в хиперпространството. Орд Мантел ни очаква.