— Имам доста опит с пренасянето на ранени — каза мрачно Бел Иблис. — Не се безпокойте, ще ги вземем с нас. Определете екип, който да остане тук и да се постарае да пусне в действие прикриващите кораби. Всички останали ще прехвърлим на Куат Кристак. Мястото ви е добро, за да се обърнете с официална молба за помощ към Корускант.
— Не знаех, че има добри места за искане на помощ — изръмжа Ландо.
— Новата република също си има проблеми — каза Бел Иблис. — Но шансът ви молбата да не се изгуби в бъркотията е по-добър от средния.
Ландо прехапа устни.
— Е, в такъв случай нека да прескочим цялата бюрокрация. Закарайте ме на Корускант и ще говоря лично с адмирала.
— Това означава пет дни път — изтъкна Бел Иблис. — Можете ли да си ги позволите?
— По-добре пет дни път, отколкото пет дни стоене със скръстени ръце в Куат Кристак и чудене, дали съобщението ми изобщо е излязло от съобщителния център — отвърна Ландо. — Пет дни път до Корускант, още един-два, за да говоря с Лея и да осигуря кораб и повдигани, и след това още десет, докато ги докарам тук и свършим работата — седемнайсет дни. Доста рисковано. Нямам по-добри идеи. Какво ще кажете?
Бел Иблис изсумтя.
— И без това възнамерявах тия дни да отскоча до Корускант.
— Благодаря, генерале.
— Няма защо. Най-добре подгответе хората си — ще изстреляме совалките си веднага щом навлезем в планетарната сянка.
— Разбрано. До скоро.
Ландо изключи предавателя. Не беше сигурен, че правителството на Новата република ще се съгласи да му помогне, но друга възможност нямаше. А и да му откажеха, едно пътуване до Корускант точно сега нямаше да му дойде зле. Щеше да види Лея, Хан и новородените близнаци, дори можеше да се срещне с Люк и Уедж.
Погледна навън и сви устни. На Корускант поне нямаше да се тревожи за имперските атаки. Включи интеркома и започна да дава заповеди за евакуацията.
ГЛАВА 8
Джейсън беше заспал посред вечерята си, но Джейна все още се въртеше будна. Легнала на една страна, Лея се извъртя внимателно на леглото, без да се отдръпва от дъщеря си, и отново взе електронния бележник. Според леко обърканите си спомени се опитваше да прочете тази страница най-малко за четвърти път.
— Петия път просто трябва да стане — измърмори тя кисело и помилва дъщеря си.
Заета с далеч по-важни неща, Джейна не отговори. Лея я погледна и усети как въпреки умората в нея отново се надига почуда. Не можеше да спре да се удивява на малките ръчички, които барабаняха нежно по тялото й, на покритата с къса черна коса главичка, на ангелското личице, издаващо съсредоточените усилия на бебето в храненето. Един чисто нов живот, толкова крехък и все пак забележително издръжлив. И го бяха създали двамата с Хан. Бяха създали и двете бебета.
Вратата към всекидневната се отвори.
— Здравей, скъпа — прошепна Хан. — Всичко наред ли е?
— Да — отвърна тя. — Храним се за пореден път.
— Тъпчат се, все едно са умиращи от глад уукита — каза Хан, приближи се до леглото и набързо огледа положението. — Джейсън свърши ли вече?
— Май не беше гладен — отговори Лея и се извърна към заспалото на леглото зад нея бебе — Сигурно след час-два ще се обади отново.
— Поне да си съгласуват програмата… — измърмори замечтано Хан, седна внимателно на леглото и докосна с показалец дланта на Джейсън. Малката ръка се стегна инстинктивно около пръста му, Лея вдигна поглед към съпруга си и видя познатата крива усмивка. — Ще стане доста як.
— Да знаеш тя как стиска — погледна дъщеря си Лея. — Ландо още ли е долу?
— Да, с Бел Иблис продължават да обработват адмирал Дрейсън — отговори Хан и със свободната си ръка докосна Лея по рамото. Тя усети топлината на тялото му през тънката нощница, както и сдържания гняв в съзнанието му. — Опитват се да го убедят да отклони няколко кораба за спасителната операция на Нклон.
— И успяват ли?
Хан нежно размърда хванатия от Джейсън пръст и тихо изгугука.
— Не съвсем — призна той. — За да вдигнем от земята Пътуващия град, ни трябва най-малко щурмова фрегата. А Дрейсън изобщо не гори от желание да изтегли от бойната линия толкова голям кораб.
— Изтъкнахте ли колко нужен ни е добиваният от Ландо метал?
— Казах го. Не остана поразен.
— Дрейсън трябва да умееш да го подхванеш — Лея погледна надолу към Джейна. Тя продължаваше да суче, но очите й бяха започнали да се затварят. — След като Джейна заспи, може да сляза долу и да се опитам да помогна на Ландо.
— Няма да стане — отсече Хан. — Не се обиждай, скъпа, но като заспиш на масата, едва ли ще направиш нужното впечатление.