Тя сви нацупено устни.
— Не съм чак толкова уморена. Спя не по-малко от теб.
— Нищо подобно — Хан издърпа ръката си от рамото й и помилва Джейна по бузата. — Аз поне си подремвам по време на среднощните хранения.
— А изобщо не е нужно да се събуждаш за тях. Аз или Уинтър можем да извадим бебетата от кошчетата им не по зле от теб.
— Чудесно — отвърна с подигравателно възмущение Хан. — Преди децата да се родят, си мислеше, че е хубаво аз да съм наблизо. А сега вече нямаш нужда от мен, така ли? Защо направо не ме изхвърлиш?
— Разбира се, че се нуждая от теб — успокои го Лея. — Докато дроидите не бъдат освободени от задълженията им по охраната на двореца и докато на бебетата трябва да им се сменят пелените, ти винаги ще имаш място при мен.
— Великолепно — изръмжа той. — По-добре ме изгони отсега.
— Късно е — увери го Лея, погали го по ръката и отново стана сериозна. — Знам, че искаш да ми помогнеш, Хан, и е много мило. Просто се чувствам виновна.
— Недей — отвърна Хан и стисна ръката й. — Ние, старите контрабандисти, сме привикнали към малките часове на денонощието — той хвърли поглед към вратата за стаята на Уинтър. — Уинтър легна ли си?
— Не, още не се е прибрала — отвърна Лея и се присегна със Силата към стаята. Май наистина беше празна. — Занимава се с някакво разследване, но не ми казва какво.
— А аз знам — излъчването на Хан стана замислено. — Тя е долу в библиотеката и се рови в старите архиви на съюза.
Лея наклони глава и го изгледа изучаващо:
— Някакви проблеми?
— Не знам — отвърна неуверено Хан. — Уинтър никога не издава какво мисли. Поне не пред мен. Но определено нещо я тревожи.
Лея усети нечие присъствие от другата страна на вратата.
— Прибра се. Ще видя какво мога да измъкна от нея.
— Успех — изсумтя Хан, стисна за последен път ръката й и се изправи. — Слизам отново. Ще се опитам да помогна на Ландо да убеди Дрейсън.
— Хванете го на една игра сабак — предложи тя. — Играйте за кораб, както ти и Ландо навремето — за „Сокол“. Може и да успеете да спечелите една щурмова фрегата.
— Да играя срещу Дрейсън?! — изсумтя Хан. — Благодаря, скъпа, но с Ландо няма да знаем какво да правим с цяла флота. Ще се върна бързо.
— Добре. Обичам те, Хан.
Той се ухили отново.
— Знам — каза и излезе.
Лея въздъхна, настани се по-удобно, облегна се на възглавницата и леко се извърна към стаята на Уинтър.
— Уинтър? — извика тихо.
След няколко секунди вратата се отвори безшумно.
— Да, ваше височество — и помощничката й влезе в стаята.
— Искам да поговоря с теб за минута, ако не възразяваш.
— Нямам нищо против — отвърна Уинтър и се приближи с величествената си грациозна походка, за която Лея винаги й беше завиждала. — Май Джейсън е заспал. Да го сложа ли в креватчето му?
— Ако обичаш — кимна Лея. — Хан ми каза, че правиш някакво проучване в архивите на стария съюз.
Изражението на Уинтър си остана същото, но Лея долови леката промяна в излъчването й и в езика на тялото.
— Вярно е.
— Може ли да попитам какво е?
Уинтър внимателно взе Джейсън и го занесе в креватчето.
— Мисля, че открих имперски агент в двореца — каза тя. — Сега се опитвам да намеря потвърждения за подозренията си.
Лея усети как косъмчетата по врата й настръхват.
— И кой е?
— Предпочитам да не отправям обвинения, преди да съм събрала повече информация — отвърна Уинтър. — Може и да греша.
— Оценявам предпазливостта ти — каза Лея, — но ако имаш някаква представа, кой е източникът Делта, веднага трябва да я споделиш с членовете на съвета.
— Това няма връзка с източника Делта — поклати глава Уинтър. — Поне връзката не е пряка. Тя е тук доста отскоро.
Лея я изгледа намръщено, опитваше се да разгадае излъчването й. В него се долавяше голяма загриженост, която обаче се уравновесяваше от силното желание да не отправя прибързани обвинения.
— За Мара Джейд ли става въпрос?
Уинтър се поколеба и неохотно кимна:
— Да. Но пак повтарям: нямам никакви доказателства.
— А с какво разполагаш?
— Не с много — отвърна Уинтър и внимателно подви завивката около Джейсън. — Всъщност само с един кратък разговор с нея, когато я придружих до апартамента й от лекарското отделение. Тя ме попита какво съм правила по време на бунта, аз й разказах за работата си в отдела по доставките. И тогава тя ме разпозна като Маркера.
Лея се зарови в паметта си. По време на войната Уинтър имаше толкова много кодови имена.
— Това не е ли вярно?
— Напротив, това беше едно от прозвищата ми — отговори Уинтър. — И всъщност в това е цялата работа. Носих го само за няколко седмици на Аверам. Докато имперското разузнаване залови бойната група.