— Не, не — отговори Органа Соло, все още с гръб към Мара. — Може ли да попитам за причината?
— Той унищожи живота ми — отвърна Мара. Усещаше познатата болка в сърцето си и се чудеше на себе си, че говори с Органа Соло за това. — Грешиш, аз не просто служех на Империята, бях личен агент на императора. Той ме доведе тук, в двореца на Корускант, и ме обучи да разнасям волята му в цялата галактика. Където и да се намирах, чувах гласа му и знаех как да предам заповедите му на всеки, от командир на щурмоваци до върховния Моф. Имах власт, сила и цел в живота. Познаваха ме като Ръката на императора и ме уважаваха като него самия. Брат ти ми отне всичко.
Органа Соло се обърна с лице към нея.
— Съжалявам. Но нямаше друг начин. Животът и свободата на милиарди същества…
— Не искам да го обсъждам с теб — прекъсна я Мара. — Ти дори не можеш да разбереш през какво съм преминала.
Сянка на дълбока болка пробяга по лицето на Органа Соло.
— Грешиш — каза тя. — Много добре те разбирам.
Мара се втренчи в нея, но в погледа й не се четеше омраза. Лея Органа Соло бе наблюдавала безпомощно как първата „Звезда на смъртта“ унищожава родната й планета Алдеран …
— Ти поне си имала към какво да се върнеш — изръмжа тя накрая. — Към каузата на бунта, към безброй приятели и съюзници. А аз си нямах никого.
— Сигурно ти е било доста трудно.
— Оцелях — отсече кратко Мара. — А сега вече ще ме изпратиш ли в килията?
Характерните алдерански вежди литнаха нагоре.
— Продължаваш да си мислиш, че трябва да те затворим. Това ли искаш?
— Вече ти казах какво искам. Искам да убия брат ти.
— Наистина ли? — попита Органа Соло. — Наистина ли го искаш?
Мара се усмихна свирепо.
— Доведи го тук и ще ти покажа.
Органа Соло изгледа изпитателно лицето й и Мара усети лекото докосване на неразвитите й джедайски сетива.
— От разказите на Люк знам, че вече си имала няколко възможности да го убиеш — изтъкна Органа Соло. — И не си се възползвала от тях.
— Не е било от липса на желание — отвърна Мара. Но тази мисъл отдавна я измъчваше и нея. — Просто попадах в ситуации, в които той ми трябваше жив. Но това ще се промени.
— Може би — каза Органа Соло, като погледът й все още изучаваше лицето на Мара. — Или може би не ти го искаш мъртъв.
Мара я изгледа стъписано:
— Какво искаш да кажеш?
Органа Соло се извърна към прозореца, Мара долови напрежението в излъчването й.
— Преди няколко месеца бях на Ендор.
По гърба на Мара полазиха ледени тръпки. Тя също бе посетила Ендор, там я бяха отвели, за да се срещне с върховния адмирал Траун, и тя много добре си спомняше усещането в космоса около планетата, където бе загинал императорът.
— И? — подсказа Мара. Дори на самата нея гласът й звучеше напрегнато.
Органа Соло също долови напрежението.
— Знаеш за какво говоря, нали? — попита тя, докато погледът й продължаваше да обикаля светлините на императорския град. — Там все още се усеща сянка от присъствието на императора. Останки от предсмъртния му гняв и омраза. Нещо като… не знам точно какво.
— Като емоционално кръвопролитие — прошепна Мара и образът ненадейно и много живо се появи в съзнанието й. — Отбелязва мястото, където той загина.
Погледна Органа Соло и видя, че тя я наблюдава внимателно.
— Да. Точно на това приличаше.
Мара си пое дълбоко дъх и прогони мрачното усещане от съзнанието си.
— И какво общо има това с мен?
Органа Соло я гледаше изпитателно:
— Мисля, че сама се досещаш.
ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР!
— Не — прошепна Мара, устата й внезапно беше пресъхнала. — Грешиш.
— Нима? — попита меко Органа Соло. — Ти каза, че можеш да чуеш гласа на императора във всяко кътче в галактиката.
— Аз можех да чувам гласа му — излая Мара. — И нищо повече.
Органа Соло леко сви рамене.
— Разбира се, ти си знаеш най-добре. Но все пак си струва да помислиш.
— Добре — отвърна сковано Мара. — Ако това е всичко, можеш да тръгваш.
Органа Соло кимна, излъчването й не показваше никакво раздразнение от това, че я отпращаха като някой слуга.
— Благодаря ти за помощта — каза тя. — Ще се видим скоро.
Усмихна се за последен път, отвори вратата и излезе.
— Не се и надявай — измърмори след нея Мара, обърна се към бюрото и се отпусна в креслото.
Търпението й вече се беше изчерпало. След като Карде беше толкова зает, че не можеше да влезе във връзка с агента си, самият агент трябваше да измъкне нея и Чен от тук. Тя пусна програмата за кодиране и поиска от компютъра връзка с предавателя на дълъг обхват.
Отговорът се появи незабавно на екрана. ДОСТЪПЪТ НЕВЪЗМОЖЕН. СИСТЕМАТА ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДЪЛЪГ ОБХВАТ ВРЕМЕННО Е ИЗКЛЮЧЕНА.