Ландо си пое дълбоко дъх, опитвайки се да събере останалото му съвсем малко търпение. Дрейсън зачеркваше с лека ръка творението, което той бе създал с толкова труд и пот.
— Адмирале…
— Рискът не е толкова голям, адмирале — намеси се спокойно Бел Иблис, много по-любезен от Ландо. — Посочих ви осем места, откъдето бихме могли да вземем бойна фрегата и тя да отсъства по-малко от десет дни.
Дрейсън изсумтя:
— Ако продължи с тази скорост, върховният адмирал Траун за десет дни може да завземе три сектора. Вие май искате да му поднесете възможност за четвърти?
— Адмирале, става дума само за една фрегата — обади се Ландо. — Не говорим за звезден кръстосвач, нито за орбитална бойна станция. Какво може да измисли Траун, че една фрегата да се окаже от жизнено значение за изхода от битката?
— А какво направи един товарен кораб срещу добре охранявана корабостроителница? — отвърна Дрейсън. — Приемете истината, господа: когато сте изправени срещу противник като Траун, обичайните правила не важат. Той може да изплете толкова неуловима мрежа, че да не я видим, преди да е станало твърде късно. Правил го е вече.
Ландо се намръщи. Въпреки всичко не можеше да обвини Дрейсън за прекалената му предпазливост. Преди няколко месеца, когато с Хан за пръв път посетиха тайната военна база на Бел Иблис, той почти бе убеден, че са се натъкнали на невероятен внимателно обмислен заговор на Траун. Увери се в обратното едва след битката при флотата „Катана“ и това бе ценен урок за него.
— Адмирале, всички сме съгласни, че Траун е великолепен тактик — каза той, подбирайки думите си внимателно. — Но не можем да приемем, че всичко в галактиката е част от някакъв грандиозен, всеобемащ заговор, измислен от него. Той заграби събрания метал и почти унищожи Пътуващия град. Обзалагам се, че това е била истинската му цел.
Дрейсън поклати глава.
— Съжалявам, но „обзалагам се“ не е достатъчно, Калризиан. Намерете ми доказателство, че Империята няма да се възползва от липсата на фрегатата, и аз ще размисля дали да не ви я отстъпя за десет дни.
— О, стига, адмирале…
— И ако бях на ваше място — Дрейсън започна да си събира нахвърляните по масата чипове, — щях да прекъсна връзките си с проекта за добив на метали на Нклон. Мнозина от нас помнят, че при нападението на корабостроителницата на Слуис Ван Траун използва именно вашите минни къртици.
— И все пак точно познанията на Калризиан предотвратиха успеха на атаката — напомни спокойно Бел Иблис. — Някои от нас помнят и тази част от случилото се.
— Прав сте, ако приемем, че Траун е искал да открадне корабите — отвърна Дрейсън и се изправи. — Лично аз смятам, че той се е зарадвал повече, когато ги е видял извън строя. А сега ще ме извините, господа, но трябва да се върна към задълженията си.
Той излезе и Ландо с въздишка призна поражението си.
— Е, това беше — измърмори той и събра записките си.
— Не го вземай навътре — посъветва го Бел Иблис, стана и се протегна. — Не е толкова заради теб и Пътуващия град, колкото заради мен. Дрейсън е от хората, които винаги са смятали, че несъгласието с Мон Мотма е на една крачка от сътрудничество с Империята. Очевидно още мисли така.
— Аз пък си представях, че вече сте се разбрали с Мон Мотма — подхвърли Ландо и също се изправи.
— Да, вярно е — Бел Иблис сви рамене, заобиколи масата и тръгна към вратата. — В някаква степен. Тя ме покани да се върна в Новата република, аз признах предводителството й и официално всичко е наред. Но старите спомени трудно се забравят — той прехапа устни. — Трябва да призная, че оттеглянето ми от съюза след унищожаването на Алдеран можеше да бъде и по-дипломатично. И ти ли си нагоре към етажа за гостите?
— Да, а ти?
— И аз. Да вървим.
Излязоха от залата за срещи и тръгнаха по коридора към турболифта.
— Смяташ ли, че може да промени решението си? — попита Ландо.
— Дрейсън ли? — Бели Иблис поклати глава. — Изключено! Освен ако не успеем да измъкнем Мон Мотма от постоянните й съвещания и не я накараме да те изслуша. Според мен единственият шанс е надеждата Акбар да се върне на Корускант следващите един-два дни. Дори да оставим настрани значението на Пътуващия град, вероятно той все още ти дължи някоя услуга.
Ландо си спомни за изключително нелепата сцена, която се бе разиграла се, когато съобщи на Акбар, че се оттегля от генералския си пост.
— Услугите няма да имат никакво значение, ако и той мисли, че това може да е капан — каза той. — След като се опари на Слуис Ван, няма да рискува отново.
— Имаш право — призна Бел Иблис. Погледна към страничния коридор и когато се обърна, на Ландо му се стори, че на лицето му е изписана изненада. — И за съжаление всичко това се обърква допълнително от присъствието на имперския агент Делта в двореца. Това, че Траун няма никакви планове за Нклон в момента, не означава, че няма да измисли нещо, когато разбере какво сме предприели.