— Ако разбере — поправи го Ландо. — Делта не е вездесъщ. Хан и Лея успяха да проведат някои тайни мисии, без той да научи.
— Което за пореден път доказва моята теория, че по-малките бойни групи са по-полезни. Но въпреки това колкото по-бързо се разбере откъде изтича информация, и се отстрани източникът, толкова по-добре.
Минаха покрай друг пресичащ коридор и Бел Иблис надзърна в него. Този път на лицето му недвусмислено се изписа загриженост.
— Някакви проблеми ли? — попита тихо Ландо.
— Не съм сигурен — отвърна Бел Иблис. — Не трябва ли в тази част на двореца да има войници от охраната?
Ландо се огледа. Наистина бяха съвсем сами.
— Може да са ги свалили всички за посрещането на сарканската делегация.
— Но те бяха тук — отвърна Бел Иблис. — Видях най-малко двамина, когато слизах от стаята си.
Ландо отново погледна в пресичащия коридор и усети, че го обзема неприятно предчувствие.
— И какво е станало с тях?
— Не знам — Бел Иблис си пое дълбоко дъх. — Не ми се вярва да си въоръжен?
Ландо поклати глава:
— Бластерът ми е горе в стаята. Изобщо не предполагах, че ще ми потрябва тук.
— Да се надяваме, че няма — каза Бел Иблис, пъхна дясната си ръка под униформата и се озърна внимателно. — Вероятно съществува някакво просто обяснение.
— Разбира се — кимна Ландо и извади предавателя си. — Ще се обадим и ще разберем.
Той включи предавателя и почти мигновено го изключи, тъй като от него се разнесе силно пращене.
— Май обяснението съвсем не е просто — каза той мрачно. Ръката му внезапно го засърбя за бластер. — Какво ще правим сега?
— Ще намерим начин да вдигнем по тревога охраната на двореца — отвърна Бел Иблис и се огледа. — Турболифтовете няма да ни свършат работа — те обслужват само жилищните етажи горе. Но в другия край има стълба, която води надолу до централната част. Да се опитаме да минем оттам.
— Съгласен — кимна Ландо. — Но първо да се отбием в стаята ми, за да си взема бластера.
— Добра идея — съгласи се Бел Иблис. — Ще оставим турболифта, стълбите са насам. Бързо и безшумно.
Стълбите бяха също толкова пусти, както и коридорът зад тях. Бел Иблис се показа на горната площадка и предупредително вдигна ръка. Ландо предпазливо се приближи до него и надзърна.
Пред тях се виждаше самотна фигура, която предпазливо се промъкваше по коридора — слаба жена с червеникава коса, стиснала готов за стрелба бластер в ръката си. Мара Джейд.
Чу се тихо търкане на метал в плат — Бел Иблис бе извадил бластера си. Махна на Ландо да го последва и тръгна тихо след Мара.
Почти я бяха настигнали, когато тя стигна до другия край на коридора. Там спря и внимателно надникна зад ъгъла. Бел Иблис насочи бластера си към нея и прошепна:
— Достатъчно, Джейд, свали оръжието. Всичко свърши.
В първия момент Ландо беше убеден, че тя няма да се подчини. Мара извъртя глава и погледна през рамо, сякаш за да се прицели във врага си.
— Калризиан! — възкликна тя с неприкрито облекчение и едва сдържано напрежение. — В двореца са проникнали имперски агенти, облечени в униформи на охраната. Ей сега видях четирима.
— Интересно — отбеляза Бел Иблис, наблюдавайки я внимателно. — А ти накъде отиваше?
— Да видя какво са намислили — изръмжа тя подигравателно. — Ще ми помогнете ли, или напротив?
Бел Иблис надникна на свой ред зад ъгъла.
— Няма никой. Сигурно вече са тръгнали надолу. Вероятно към щаба или към делегацията от Саркан.
Изведнъж целият план се сглоби в съзнанието на Ландо.
— Не — обади се той. — Не са тръгнали надолу, а нагоре. Те искат близнаците на Лея.
Мара изруга тихо.
— Прав си. Траун ги обеща на оня лунатик Кбаот. Сигурно затова са изпратени.
— Може и да сте прави — каза Бел Иблис. — Къде е стаята ти, Калризиан?
— Две врати назад — посочи с глава Ландо.
— Иди си вземи бластера — заповяда Бел Иблис и надникна отново зад ъгъла. — Тръгнете с Джейд по коридора до главното стълбище. Вижте дали там вече няма някой, и се опитайте да предупредите Лея и Соло. Аз ще сляза долу и ще повикам подкрепление.
— Внимавайте, може да са оставили някой да пази стълбите — предупреди го Мара.
— Не ми се вярва. Но със сигурност са оставили човек горе — отвърна Бел Иблис. — Така че пазете се — той надникна за последен път зад ъгъла и изчезна.