— Вече мислих за това — отвърна сковано Хан. — Проблемът е, че и те вероятно са се сетили за същото.
Тежка буца заседна на гърлото й. Да, имперските командоси със сигурност се бяха приготвили за този вариант.
— А защо да не опитаме надолу? — настоя тя. — Или нагоре. Дали ще ни очакват и йа покрива?
— Вече си виждала как действа Траун — отвърна Хан. — Какво ще кажеш?
Лея въздъхна, слабата надежда угасна. Имаше право. Ако сам върховният адмирал беше планирал нападението, със същия успех можеха да отворят вътрешната врата и да се предадат. Всяко тяхно действие е било отработено в прецизни детайли и за всеки ход е бил измислен контраудар. Тя рязко поклати глава.
— Не, дори и той не е непогрешим. Вече сме го надхитряли неведнъж и можем да го направим отново — обърна се към Уинтър и близнаците, които все още спяха под прозореца.
Прозореца…
— Добре тогава — каза замислено Лея. — А защо да не се измъкнем през прозореца?
Хан я погледна смаяно:
— През прозореца и после накъде?
— Накъдето и да е — отвърна тя. Бластерите вече стреляха по вътрешната врата. — Нагоре, надолу, настрани — няма никакво значение.
Хан изглеждаше смаян от предложението й.
— Скъпа, може и да не си забелязала, но стените на кулата са абсолютно гладки. Дори и Чуй не може да се покатери по тях без катераческа екипировка.
— Точно затова те едва ли очакват да избягаме от там — Лея отново погледна прозореца. — Вероятно ще мога да издълбая прорези за ръцете и краката с лазерния меч…
Тя млъкна и се взря навън. Не, не беше илюзия от осветлението в стаята, към тях се приближаваха светлини.
— Хан.
Той се обърна да погледне.
— Охо — измърмори той. — Пристигат още. Чудесно.
— Възможно ли е да е спасителен екип? — попита колебливо Лея.
— Съмнявам се — поклати глава Хан, загледан в приближаващите се светлини. — Стрелбата започна само преди няколко минути. Но това…
Лея отново се обърна навън. Светлините бяха започнали да премигват. Тя проследи честотата на миганията, опитваше се безуспешно да я съпостави с кодовете, които познаваше…
— Капитан Соло — намеси се Трипио развълнувано. — Както знаете, аз владея над шест милиона форми на комуникация…
— Това е Чуй — прекъсна го Хан, скочи на крака и размаха ръце пред прозореца.
— …А този сигнал е вариант на един от кодовете, използвани от играчите на сабак, когато си имат работа с…
— Трябва да пробием прозореца — извика Хан и погледна назад към вратата. — Лея!
— Добре — Лея остави бластера и се изправи на крака, стиснала лазерния меч.
— …мошеници като трети или четвърти човек в играта…
— Млъкни, тенекиена кутийо! — извика Хан и помогна на Уинтър с близнаците да се дръпне от прозореца.
Светлините отвън се приближаваха бързо и сега на светлината от града Лея успя да разпознае неясните форми на „Сокол“. Изведнъж в съзнанието й нахлу ужасен спомен — на Бпфаш ногрите се бяха опитали да ги заловят, използвайки имитация на „Сокол“ за примамка. Но имперските командоси нямаше да се сетят да използват код на играчите на сабак… Или напротив?
Вече нямаше значение. Предпочиташе да се изправи пред враговете на борда на кораба, отколкото да седи тук и да ги чака да нахлуят в стаята. А и още преди да се качат, тя щеше да усети дали Чубака е вътре или не. Пристъпи към прозореца, извади лазерния меч и го вдигна високо…
С оглушителен трясък вътрешната врата на спалнята рухна на парчета. Лея се завъртя рязко и през дима и проблясъците зърна как двама мъже избутват раклата настрани. Хан я дръпна за ръката и тя се просна на пода. Истинска канонада от прикриващ огън обсипа стената и прозореца, Лея прибра лазерния меч и отново взе бластера. До нея Хан вече стреляше, подал глава над гардероба, без да обръща внимание на опасността. На прага се появиха още четирима командоси, за да довършат и разбиването на гардероба на трески. Лея стисна зъби и стреля, водена от дългата практика и обучението в Силата, макар да съзнаваше, че действията й са напълно безполезни. Колкото по-дълго продължеше стрелбата, толкова повече нарастваше опасността някой заблуден заряд да улучи децата й…
Изведнъж някой докосна съзнанието й. Умствен натиск, наполовина предложение, наполовина заповед. И той искаше тя да… Лея си пое дълбоко дъх и изкрещя през шумотевицата:
— Спрете! Не стреляйте! Предаваме се!
Стрелбата намаля и спря. Лея остави бластера на изпочупения гардероб и вдигна ръце. Двама командоси предпазливо се изправиха и тръгнаха към нея, а тя се опита да не обръща внимание на смаяното неверие на Хан.