Тя се усмихна вътрешно, вдигна бластера и откри огън. Повали двама, докато останалите осъзнаят присъствието й. Третият падна, както беше започнал да се обръща, опитвайки се напразно да насочи бластера си към нея. Четвъртият замалко да успее, но един изстрел от стаята го просна на пода. Пет секунди по-късно всичко беше свършило.
Имаше само един оцелял. И той беше доста зле.
— Според нас това е командирът на групата — каза Бел Иблис на Хан, докато двамата вървяха по коридора към лекарското отделение. — Идентифицирахме го като майор Химрон, но не можем да бъдем сигурни, докато не дойде в съзнание. Ако изобщо дойде.
Хан кимна и хвърли бърз поглед към поредната двойка бдителни на вид пазачи, край които минаха. Ако не друго, случилото се беше накарало охраната на двореца да се стегне. Но това беше временно.
— Имате ли представа, как са влезли?
— Това ще бъде един от първите ми въпроси — отвърна Бел Иблис. — Той е в интензивното, насам.
Когато Хан и Бел Иблис пристигнаха, Ландо ги чакаше пред вратата и говореше с един от лекарите.
— Всичко наред ли е? — попита Ландо и внимателно огледа приятеля си. — Пратих Чуй горе, аз трябваше да остана тук със затворника.
— Всички са добре — увери го Хан, Бел Иблис пристъпи край Ландо и дръпна лекаря настрани. — Чуй се качи, преди да тръгна, и сега помага на Лея и Уинтър да се пренесат в друг апартамент. Между другото благодаря за помощта.
— Няма нужда — изръмжа Ландо. — Ние не направихме нищо, само гледахме. Не можахте ли да задържите малкото си представление още две минути?
— Не ме обвинявай, приятелю — отвърна Хан. — Мара определи времето, не аз.
По лицето на Ландо мина сянка.
— Да, Мара.
Хан го погледна изненадано:
— Какво означава това?
— Не знам — поклати глава Ландо. — В нея има нещо, което ме притеснява. Помниш ли разговора ни в базата на Карде на Миркр точно преди Траун да се появи и да се скрием в гората?
— Тогава каза, че ти е позната отнякъде — кимна Хан. Тази забележка го тормозеше доста през изминалите месеци. — Сети ли се откъде?
— Още не съм — изръмжа Ландо. — Но се приближавам към отговора. Усещам го.
Хан погледна Бел Иблис и лекаря. Мислеше за думите на Люк, казани няколко дни по-късно, при отпътуването им от Миркр. Мара му беше заявила право в очите, че иска да го убие.
— Където и да си я виждал, изглежда, сега е на наша страна.
— Да — каза мрачно Ландо. — Може би.
Бел Иблис ги повика:
— Ще се опитаме да го събудим. Елате.
Влязоха вътре. Около анабиотичната камера се мотаеха десетина лекари и медицински дроиди плюс трима офицери от разузнаването. Бел Иблис кимна и един от лекарите направи нещо с превръзката в горната част на ръката на командоса. Хан и Ландо си намериха място до леглото, имперският войник внезапно се изкашля и отвори очи.
— Майор Химрон? — извика един от офицерите от разузнаването. — Чувате ли ме?
— Да — прошепна раненият и премига. Погледът му обиколи хората край леглото и на Хан му се стори, че внезапно застана нащрек. — Да — повтори той по-ясно.
— Нападението ви се провали — каза офицерът. — Хората ви загинаха, лекарите не са сигурни дали и вие ще оживеете.
Химрон въздъхна и затвори очи. Но на лицето му все още беше изписана бдителност.
— Такава е съдбата на войника — прошепна той.
Бел Иблис се приведе напред:
— Как проникнахте в двореца, майоре?
— Предполагам… че вече не може да навреди — измърмори Химрон. Дишането му беше станало задъхано. — През задната врата. В тайните… проходи. Заключена отвътре. Тя ни пусна.
— Някой ви е пуснал, така ли? — попита Бел Иблис. — Кой?
Химрон отвори очи.
— Нашият агент тук. Казва се… Джейд.
Бел Иблис хвърли смаян поглед към Хан.
— Мара Джейд ли?
— Да — Химрон отново затвори очи и въздъхна. — Специален агент на Империята. В миналото се е наричала… Ръката на императора — той млъкна и сякаш напълно се отпусна.
— Това е всичко, което мога да ви позволя засега, генерал Бел Иблис — намеси се главният лекар. — Има нужда от почивка, състоянието му е нестабилно. Вероятно след два-три дни ще укрепне и ще може да отговори на повече въпроси.
— Достатъчно — каза един от офицерите от разузнаването и тръгна към вратата. — Той ни даде информация, с която да започнем.
— Почакайте малко — извика Хан и тръгна след него. — Какво ще правите?
— А вие какво мислите? — възкликна офицерът. — Ще арестувам Мара Джейд, разбира се.