— Не говоря за контрабанда на стоки от планети в Империята и за тях — отвърна Карде. — Имам предвид работа пряко за върховния адмирал Траун. Например издирването и докарването на човека, който знаеше координатите на флотата „Катана“.
Изражението на Гилеспи се промени едва забележимо. Вероятно си мислеше как едва се бе измъкнал от системата Укио под носа на крайцерите от „Катана“.
— Фериер ли го направи?
— При това доста се забавляваше — отвърна Карде, извади предавателя и го включи: — Лахтън?
— Чувам те — проехтя гласът на Лахтън.
— Какво е положението в гарнизона?
— Като морга в почивен ден — отвърна кисело Лахтън. — Никой не е влизал или излизал през последните три часа.
Карде вдигна вежди:
— Интересно. Някакви полети? Движение вътре в самия гарнизон?
— Нищо подобно — каза Лахтън. — Говоря сериозно, Карде. Мястото изглежда пълно мъртвило. Сигурно са им пратили някакви нови тренировъчни холоси и сега се занимават вътре в казармите.
Карде се усмихна сурово.
— Сигурно си прав. Добре, дръж ги под око. Съобщи ми веднага, ако настъпи някакво раздвижване.
— Разбрано. Край.
Карде изключи предавателя и го закачи на колана.
— Имперските войници не са напускали гарнизона — каза той. — Явно дори не са помръдвали.
— Нали точно това искаме? — попита Гилеспи. — Не могат да провалят срещата, ако си стоят по казармите, нали?
— Така е. Но пък никога не съм чувал за имперски гарнизон, който да има почивен ден.
— Вярно — призна Гилеспи. — Освен ако Траун не е изтеглил войниците от гарнизоните на малките планети заради голямата си кампания.
— В такъв случай е задължително да пращат патрули през деня, за да демонстрират силно присъствие — каза Карде. — Върховният адмирал Траун разчита страхът у враговете му да запълва пропуските в действителната му сила.
— Тогава да отложим срещата — предложи Авис и неспокойно се извърна към входа. — Възможно е да са ни поставили капан.
Карде погледна покрай Гилеспи към бушуващите вълни, които шумно се разбиваха в стените на Чашата. След два часа водата щеше да стигне най-ниското си равнище и мястото щеше да е доста тихо. Затова бе насрочил срещата в този час. Ако сега я отменеше, най-големите контрабандисти в галактиката щяха да решат, че Империята е накарала Талон Карде да се страхува и от собствената си сянка.
— Не — каза замислено той. — Ще останем. Все пак гостите ни във всички случаи ще са готови за въоръжено стълкновение, а и навреме ще получим предупреждение за всеки имперски ход срещу нас — той се поусмихна: — Всъщност почти си заслужава рискът само за да видим какво са намислили.
Гилеспи сви рамене.
— Може би изобщо нищо не са планирали. Нищо чудно да сме заблудили имперското разузнаване и напълно да са ни изгубили следите.
— Това изобщо не е в стила на имперското разузнаване, което познаваме и така обичаме — подхвърли саркастично Карде и внимателно се огледа. — Но все пак до срещата остават още два часа. Да видим какво ще успеем да направим дотогава.
Изслушаха го мълчаливо и когато свърши и ги погледна, Карде разбра, че не ги е убедил.
Браск го изрази от името на всички:
— Говориш добре, Карде — каза брабианецът, тънкият му език изскочи от устата и се изви във въздуха. — Дори бих казал разгорещено, макар че тази дума изобщо не ти подхожда. И въпреки това не ни убеди.
— Наистина ли не ви убедих, Браск? — попита Карде. — Или просто не успях да разколебая нежеланието ви да се изправите срещу Империята?
Изражението на Браск не се промени, но сипаничавата синьо-зелена кожа на лицето му — единствената част от тялото, непокрита с броня — леко потъмня.
— Империята плаша добре за контрабандни стоки — изръмжа той.
— Както иии зааа роби, ааа? — обади се Парта на мелодичния ходински език. Дългите пипала на змийската й глава се разлюляха, тя сви уста в ходински презрителен жест.
— И зааа шертви на отвличане лииа? Вие сте същиите като Джабааа!
Един от телохранителите на Браск се размърда. Карде знаеше, че беше избягал с Браск от заробващата система на Джаба, след като Люк Скайуокър унищожи главата на организацията.
— Ако някой е познавал Джаба, не би казал такова нещо — изръмжа телохранителят и размаха обвинително пръст към съседната маса, за да подчертае думите си.
— Не сме се събрали, за да спорим — намеси се Карде, преди Парта да отговори.
— А всъщност защо сме се събрали? — попита Мазик и се залюля в стола си. Седеше между едър рогат готалец и красива жена с разсеяно изражение и сплетена около няколко големи инкрустирани игли коса. — Извинявай, Карде, но думите ти бяха като реч за набиране на доброволци за Новата република.