Мазик потрепери. Дори и от това разстояние Карде виждаше как са побелели кокалчетата на ръката му, с която стискаше бластера.
— Лишма е убит — каза той заплашително спокойно. — Той дори не стреляше.
Карде погледна счупената маса в краката на Мазик. Наполовина скрит под нея лежеше готалецът.
— Съжалявам — каза той искрено.
Готалците открай време му допадаха.
— Аз също — отвърна Мазик, прибра бластера в кобура и изгледа Карде с блеснал поглед. — Но ще накарам Империята да съжалява много повече. Добре, Карде, аз съм с теб. Къде да се подпиша?
— Някъде далеч от тук — отвърна Карде, надникна през съборената стена към горящата колесница отвън и извади предавателя си. Навън не се виждаше никой, но това нямаше да трае дълго. — Със сигурност вече са изпратили подкрепления. Лахтън, Торв, чувате ли ме?
— Тук сме — отвърна Торв. — Какво беше това, в името на Космоса?
— Имперските войници решиха, че все пак искат да се включат в играта — отговори мрачно Карде. — Появиха се с две нападателни колесници. Някой да се мотае във вашия периметър?
— Тук няма нищо — каза Торв. — Откъдето и да са дошли, не е било от космодрума.
— Не е и от тук — намеси се Лахтън. — В гарнизона е спокойно като в гробище.
— Да се надяваме, че ще си остане така още няколко минути — каза Карде. — Свържете се с останалите, връщаме се на кораба.
— Тръгваме. Ще се видим там.
Карде изключи предавателя и се обърна. Гилеспи помагаше на Авис и Фейн да се измъкнат от гърлото на Чашата. Зад тях се влачеше мрежата, която ги беше поддържала под ръба на скалата.
— Добра работа, господа — поздрави ги той. — Благодаря ви.
— Удоволствието беше наше — отвърна Авис, откачи мрежата и взе бластерната си карабина от Гилеспи. Въпреки че водата беше на най-ниското си равнище, въртопът беше успял да ги измокри до кости. — Вдигаме ли си чукалата?
— Възможно най-бързо — отговори Карде и се обърна към останалите контрабандисти. — Е, господа, ще се видим в космоса.
Излетяха с „Волният Карде“ без никакви затруднения. Не се натъкнаха на засада, никой не се втурна да ги преследва, в орбита не забелязаха помен от звезден разрушител. Сякаш случилото се при „Пеещият въртоп“ бе едва ли не масова халюцинация.
Ако не се брояха разрушаването на заведението, взривените колесници и истинските рани. И, разбира се, убитият готалец.
— Какъв е планът? — попита Дравис. — Искаш да ти помогнем да проследиш потока от клонинги и да намерим източника ли?
— Да — отвърна Карде. — Знаем, че минава през Подерис, така че ще започнем от сектора Орус.
— По-скоро е минавал през Подерис — обади се Гилеспи. — Траун вероятно вече го преместил.
— Но сигурно е оставил някаква следа, за която да се хванем — каза Карде. — Това е. Споразумяхме ли се?
— Аз съм с теб — обади се веднага Фериер. — И между другото, Карде, ако искаш, мога да се опитам да доставя на хората ти истински бойни кораби.
— Ще си помисля — обеща Карде. — Парта?
— Ще виии помогнем в иииздииирвааането — отвърна Парта. За пръв път Карде я усещаше така разгневена. Смъртта на готалеца я беше наранила не по-малко, отколкото Мазик. — Тряяябва дааа дааадем урок нааа Империяяята.
— Благодаря — каза Карде. — Мазик?
— Съгласен съм с Парта — дойде студен отговор. — Но според мен урокът трябва да е доста по-запомнящ се. Вие се заемете с издирването на клонингите, с Елор сме наумили нещо друго.
Карде погледна към Авис. Помощникът му вдигна рамене:
— Щом искат да се опарят, кои сме ние, че да ги спрем? — прошепна той.
Карде също сви рамене и кимна:
— Добре. Желая ти късмет. Но не се захващайте с нещо, с което няма да можете да се справите.
— Няма — отвърна Мазик. — Отлитаме. Ще се видим скоро.
В десния ъгъл на илюминатора две от светлинките блеснаха с лъжливо движение и изчезнаха в хиперпространството.
— Остана само ти, Браск — подсказа Карде. — Какво ще кажеш?
От предавателя долетя проточена глуха въздишка — един от многото непреводими вербални жестове на брабианците.
— Не мога и няма да се възправя срещу върховния адмирал Траун — каза накрая Браск. — Събирането на информация за Новата република си е чиста покана да излее гнева и омразата си върху мен — последва нова въздишка. — Но няма да се бъркам в дейността ви и няма да ви издам.
— И това е достатъчно — кимна Карде. Наистина бе повече, отколкото очакваше от Браск. Страхът на брабианците от Империята беше дълбоко вкоренен в съзнанието им. — Добре тогава. Да организираме групите си и се уговаряме да се срещнем над Шазуа, да речем, след пет дни. Късмет на всички.
Останалите потвърдиха уговорката, прекъснаха връзката и един по един се прехвърлиха в хиперпространството.