— Много смешно — изръмжа Хан. Отново плъзна поглед из стаята. — Ландо? Уинтър? Кажете нещо!
— Не гледай към мен, Хан — вдигна ръце Ландо. — Не участвам в тази част от обсъждането.
— Аз се доверявам на преценката на принцеса Лея — добави Уинтър. — Щом тя вярва, че с тях ще бъдем в безопасност, с готовност ще приема решението й.
— Имаш няколко дни, за да свикнеш с мисълта — обади се Лея, преди Хан да каже още нещо. — Вероятно ще успеем да променим отношението ти.
Изражението на лицето на Хан не будеше оптимизъм. Но въпреки това той кимна.
— Както кажеш.
Настана тишина.
— Това ли е всичко? — попита накрая Ландо.
— Да — потвърди Лея. — Трябва да планираме мисията. Да се хващаме за работа.
ГЛАВА 12
Интеркомът на командното табло изпиука.
— Карде? — обади се уморено Данкин. — Навлизаме в системата Билбринджи. Изскачаме от хиперпространство-то след около пет минути.
— Ще пристигнем тъкмо навреме — отвърна Карде. — Провери дали екипажът е заел местата си на турболазерните оръдия — не се знае на какво ще попаднем там.
— Добре — отвърна Данкин. — Край на връзката.
Карде изключи интеркома и системата за разшифроване.
— Звучеше доста уморено — подхвърли Авис от другата страна на таблото и извади чипа.
— Почти колкото теб — отвърна Карде, погледна за последен път екрана, от който четеше, и го изключи. Както всички и докладът от агентите му на Анхорон беше отрицателен. — Отдавна не сме вземали по две последователни дежурства — добави той. — Вече никой не е свикнал. Ще трябва да го включа в бъдещите тренировъчни програми.
— На екипажа ще му хареса — отговори сухо Авис. — Не искаме хората да си мислят, че сме слабаци.
— В разрез с представата, която имат за нас — съгласи се Карде и се изправи. — Да вървим, после ще довършим прегледа.
— Ако има някакъв смисъл — изръмжа Авис. — Сигурен ли си, че хората, които Скайуокър е забелязал на Бърчест, наистина са били клонинги?
— Скайуокър беше убеден — отвърна Карде. Излязоха от кабинета и тръгнаха към мостика. — Не вярвам благородният джедай да ме е излъгал.
— Не да те е излъгал — поклати глава Авис. — Просто започвам да се чудя дали цялата работа не е била скроена предварително и Траун да ви ги е показал нарочно, за да ви отклони от истинския маршрут за доставка на клонинги.
— И на мен ми хрумна същото — съгласи се Карде. — Макар че губернаторът Стафа ни е длъжник, все пак май твърде лесно влязохме и излязохме от системата.
— Нищо не каза за съмненията си, когато на Шазуа раздаваше задачите за издирването.
— Сигурен съм, че мнозина са си помислили нещо такова — увери го Карде. — Но ако сред нас има имперски агент, най-добре е да го накараме да повярва, че сме се заблудили от номера на Траун. Ако изобщо става въпрос за номер.
— И ако в групата има имперски агент — вметна Авис.
Карде се усмихна:
— Ако имахме малко бруалки, щяхме да си направим бруалки с менкуро…
— Стига да имахме малко менкуро — довърши Авис старата поговорка. — Все още смяташ, че Фериер работи за Траун, нали?
Карде сви рамене:
— Не разполагаме с нищо освен с честната му дума срещу думата на Соло, че не е изпълнявал доброволно имперски задачи при търсенето на флотата „Катана“.
— Затова ли прати Торв да закара десантната совалка в системата Роше?
— Точно така — кимна Карде и за момент страшно му се прииска Мара да бе до него. Авис беше свестен мъж, но трябваше доста да му се обяснява, докато Мара разбираше всичко от половин дума — Там познавам неколцина верпианци, които ми дължат услуга. Ако десантната совалка е свързана с някакво дистанционно управление, те ще го разберат.
Вратата към мостика се отвори и те влязоха.
— Какво е положението? — попита Карде и погледна през илюминатора към пъстрото небе на хиперпространството.
— Всички системи са в готовност — отвърна Данкин и отстъпи креслото пред руля на Авис. — Балиг, Лахтън и Корвис са на турболазерите.
— Благодаря — кимна Карде и седна на мястото на втория пилот. — Стой наблизо, Данкин. Днес ти ще си капитан.
— Чест е за мен — отвърна шеговито Данкин и седна пред предавателя.
— Според теб за какво е всичкият шум? — попита Авис и приготви кораба за излизане от хиперпространството.
— Нямам идея — призна Карде. — Според Парта Мазик е казал само, че след срещата на Шазуа може да поискам да мина през Билбринджи.
— Вероятно става въпрос за запомнящия се урок за Траун, за който двамата с Елор говореха на Троган — каза мрачно Авис. — Подозирам, че няма да ми хареса.